Цезар (Част II: Войната с галите)

Дори след като поемеш длъжността на народен трибун, Курионе, ти ще се държиш, сякаш действаш по собствена воля. Ако искаш идеи за полезни закони, аз с удоволствие ще ти предложа такива, макар че не се съмнявам, че и сам можеш да измислиш. Ветото ти върху обсъждането на моите провинции през мартенските календи ще порази добрите люде като скорпион.

Оставям на теб да изработиш стратегията си. Няма нищо по-лошо от човек, който не дава на сподвижниците си достатъчно свобода за действие. Ако искаш да обсъдиш стратегията, аз съм на твоите услуги. Просто знай, че не очаквам да ми се отчиташ.

Ала внимавай, защото добрите люде още не са извадили всичките си оръжия. Сигурен съм, че още преди да заемеш поста на народен трибун, те ще са измислили няколко начина да усложнят задачата ти. И те вероятно няма да са много безобидни. Една от отличителните черти на наистина великия народен трибун е мъченичеството им. Аз те харесвам, Курионе, и не бих искал кинжалите на форума да бъдат насочени срещу теб. Или да те видя как падаш от ръба на Тарпейската скала.

Достатъчни ли са десет милиона, за да станеш напълно свободен човек? Имаш ги. С това писмо ще изпратя и послание до Балб, така че след като получиш отговора ми, веднага можеш да се обърнеш към него. Въпреки общото мнение той е много дискретен човек; ако разпространява някакви слухове, те са внимателно подбрани.

Поздравявам те с избора ти на съпруга. Фулвия е интересна жена, а такива са рядкост. Тя се отдава изцяло и ще поддържа теб и стремежите ти с цялата си страст. Ала ти го знаеш много по-добре от мен. Моля те, предай й най-добрите ми пожелания и й кажи, че с нетърпение очаквам да я видя, щом се върна в Рим.“