Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
Дан се взираше в извисяващата се къща. Тъмната й, проядена от времето дървесина засилваше меланхолията, която се излъчваше от нея. Скоро пикапът бе достатъчно близо, за да види, че част от гредите са паднали, че в стената зеят дупки, че верандата може всеки миг да се срути.
— Нима никой не се грижи за нея? — попита изненадано Тори.
— След като снимките за филма приключиха, семейството, чиято собственост беше фермата, се грижеше известно време за къщата, но после я заряза — отговори Хариет. — А и защо да я поддържат? Не искаха разни туристи да се разхождат из земята им и да оставят портите отворени, така че добитъкът да избяга на шосето и бъде блъснат от някоя кола. Когато по-възрастните измряха, децата им вече бяха забравили за къщата. А когато най-накрая се сетиха за нея, беше късно. Сега сградата е в толкова лошо състояние, че не може да бъде ремонтирана, освен ако не бъде построена наново.
Тя спря пикапа до рушащите се стълби, които водеха нагоре към срутилите се греди на верандата. Украсената с орнаменти входна врата изглеждаше така, сякаш всеки миг ще падне от ръждясалите панти.
Пейдж слезе от колата и под маратонките му изхрущяха буци пръст и дребни камъчета. Той помогна на Тори да слезе и видя, че Хариет заобикаля пикапа, за да се присъедини към тях. Възрастната жена нахлупи каубойската си шапка. Слънцето беше толкова силно, че на Дан му се прииска да се беше сетил да си вземе шапка с козирка. Тори носеше своята и тя скриваше по-голяма част от червената й коса.
— Във филма на това място имаше ливада — отбеляза той.
— И вита алея за коли, обградена от цветни лехи — добави жена му. — Говедата ги изпотъпкаха по време на едно паническо бягство. Вероника Пейджънт и Бък Ривърс възстановиха всичко. После го направиха още веднъж, защото мина торнадо. Имаше и ужасяваща суша, но те успяха по някакъв начин да разширят империята си.
— Тексаската решителност — каза Хариет.
— А Джеймс Дийкън беше белият боклук, когото унижаваха, докато не намери петрол и не им го върна тъпкано с помощта на парите и властта си. Има една сцена, в която минава с очукания си стар пикап по тази ливада. Омазан е с петрол от първия си кладенец. Изскача от колата и удря с юмрук Ривърс. — Пейдж се огледа. — Само че тук не виждам никакви петролни кладенци.
— На шейсет километра от тук са — рече Хариет. — Там ще ги намерите. Една от причините да заснемат филма тук беше, че това не е богата на петрол земя и няма кладенци, които да развалят илюзията, че Тексас изглеждал по същия начин, по който е изглеждал преди сто години, когато е започнал петролният бум. — Тя направи пауза. — Казах, че не са използвали компютърни ефекти, но това не означава, че не са приложили някой и друг филмов трик. Ако заобиколите къщата, ще видите какво имам предвид.
Обзети от любопитство, Дан и Тори го направиха. Щом зави зад ъгъла, Пейдж зяпна. Зад него нямаше нищо друго, освен още трева.
— Няма никаква къща! — възкликна удивено Тори.
— Построили са само фасадата. — Той не можа да скрие изненадата си. — А във филма изглеждаше съвсем истинска.
— Трябва да го видиш, за да повярваш — каза им възрастната жена. — Но това, което виждаш, невинаги е истинско.
„Като сепиите“ — помисли си Дан.
— Намеквате, че със светлините е същото?
— Окото на зрителя — отговори Хариет. — Понякога виждаме това, което искаме да видим, понякога виждаме каквото трябва да видим, а понякога онова, което не трябва да виждаме.
— Не разбирам.
— Много от жителите на този град са били статисти в масовите сцени в „Рождено право“. Разпитайте наоколо и ще чуете най-различни истории за времето, когато по улиците на Ростов са се разхождали филмови звезди.
— Това какво общо има със светлините? — попита Тори.
— Звездите са живели тук, в града, близо три месеца. Тогава Ростов е бил още по-малък от сега и всичко, което са правели, е било публично достояние, не че е имало нещо особено шокиращо. Градът предлагал толкова малко забавления, че филмовият екип — в това число и актьорите — играел бейзбол всяка неделя следобед срещу един местен отбор. Хората канели актьорите на барбекю. Всяка вечер режисьорът изкарвал на открито един прожекционен екран и показвал сцените, които бил заснел преди няколко дни. Знаете ли, че по онова време и трите филмови звезди са били едва по на двадесет и три години?