Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
— А как върви войната за уличните заведения? — опита в друга посока Джейк.
— Проклетите Грийн Панг ни създават проблеми — призна Чудесния Сун. — Но нищо сериозно, скоро ще се справим с тях.
От небрежния му тон Джейк разбра, че именно тук го стяга чепикът. Изчака една минута, после тихо подхвърли:
— Информацията за Ничиреншу е много важна за мен, приятелю.
— Тя е поверителна, уважаеми господин Мейрък — поклати глава Сун. — Нима искате да стана предател?
Джейк си спомни за сутрешния разговор с Блис.
— Между приятели всичко е възможно — промълви той.
— Заключените врати могат да бъдат отворени — кимна главатарят на бандитите. — Стига човек да разполага с ключа.
— Това е вярно. Дори упоритите австралийци могат да бъдат убедени от своите приятели…
— Вие сте приятел с онзи мръсник? — изви вежди Сун. — Не мога да повярвам!
— Познавам го още от времето, когато беше ефрейтор.
Чудесния Сун се почеса зад ухото:
— Всъщност бизнесът ни там ще бъде труден… Не зная дали изобщо си струва. Но на гадния австралиец му кроим шапката и възнамерявам да му я сложа на главата лично…
— Кое е този път момченцето?
— Аха, виждам, че наистина го познавате! — усмихна се Сун. После разпери ръце и с въздишка призна: — Е, има поверителна информация, която е прекалено скъпа…
Джейк отвърна на усмивката, но не защото отвратителната слабост на Макена го поставяше в зависимост от 14К.
— Виждам, че все пак искате да сложите край на войната — отбеляза той.
— Искам и една седмица подред да печеля на конните надбягвания в Хапи Вали, но това едва ли е възможно…
— Може би ще ви помогна да стане…
Чудесния Сун попипа устните си и замислено промълви:
— Честно казано, не виждам как може да стане това, уважаеми Мейрък.
Но любопитството му вече беше пробудено. „Ако успея да сложа край на войната за складовете и заведенията, ще се превърна в истински герой на срещата на босовете, насрочена за вдругиден, помисли си той. Авторитетът ми ще се вдигне до небето!“ Тръсна глава и решението бе взето:
— Приемам вашето предложение, но при едно условие. Войната трябва да свърши в рамките на следващите тридесет и шест часа. Съгласен ли сте?
— Да.
Върху лицето на Чудесния Сун се разля широка усмивка и той изведнъж се превърна в друг човек. Сякаш отново стана палавият По-хан — хлапакът, който беше потърсил и намерил ново семейство в триадите. Баща му беше хладен и сдържан бизнесмен, който не считаше за необходимо дори да говори със синовете си. Най-важните качества на младите според него бяха въздържанието, упорството и гневът, който формира характера срещу бъдещите трудности в живота.
Но Сун По-хан не възприемаше тези възгледи и без колебание избяга от дома. Намерил подслон в редиците на 14К, той бързо разбра, че може да живее отлично благодарение на пъргавия си ум и здравите си ръце. Кариерата му в триадата беше светкавична, днес тя беше единственото му семейство.
— Чаят скоро ще бъде готов — промърмори той.
— А после ще хапнем. Добре знаете, че човек не бива да обсъжда важни въпроси на празен стомах.
— Помня угощенията, които сме имали заедно — кимна Джейк.
— Те са признак на доверие в един измамен свят, нали?
— Точно така — направи опит да се отпусне Джейк. Пред очите му изплува дъска за игра на „уей ки“, върху която се подреждаха сложни връзки. Камъните на противника се превърнаха в „чи“ — тоест, бяха „изядени“, след което идваше ред на обкръжението…
Очите му рязко се разтвориха. Проблемът беше, че не знае самоличността на играчите. Той е привърженик на единия от тях и това беше единственото сигурно нещо в играта. Отначало беше убеден, че насреща е Ничиреншу, но после се оказа, че противникът му е по-скоро агентът на КГБ, проникнал дълбоко в Агенцията. Има ли връзка между двамата?
На пръв поглед изглеждаше точно така, тъй като Ничиреншу беше успял да подмами Мариана в чужбина и да й отнеме частта от „фу“. Но после в подножието на Тцуруги се появи екип на КГБ с очевидното намерение да го ликвидира…
Ничиреншу не се появи в дома на Камисака, но остави своето „фу“ за Джейк. Защо? Нима това беше предложение за мир?
Всичко опираше до Ничиреншу.
— Да поговорим за нашата сделка, уважаеми Сун — каза на глас Джейк.
— О, да — кимна Сун и остави чашката си на подноса. — Ще получите исканата информация: в момента, в който се уверя в прекратяването на войната.
— Но това ще стане чак след ден и половина — отвърна Джейк, прикривайки гнева си с цената на доста усилия. „Търпение“, беше го посъветвала Блис…