Документът Катей (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 2)». Краткое содержание книги:
С ъгълчето на окото си Карск забеляза приближаването на келнера и нетърпеливо го отпрати с ръка.
— А по какви си го сторила тогава? — попита той.
— По мои лични причини — отвърна Лилиан. — Годините тайна работа за теб ми носеха удовлетворение просто защото знаех, че копая гроба на това, което най-силно мразя в този живот. Това, с което се занимаваха баща ми, Филип и Джонас. Защо според теб никога не поисках развод от Филип? Бракът ми с него беше част от прикритието. Едно съвършено прикритие, нали? Или почти съвършено… Но всяко удоволствие се заплаща. Моята цена не беше никак ниска — десетилетия наред бях принудена да гледам как мъжът ми ме мами. Не прекрати връзката си с онази кучка Мичико Ямамото до последния си ден!
— Какво значение са имали неговите изневери, след като толкова много си го мразила? — попита Карск.
Лилиан изпита задоволство от факта, че успя да насочи разговора в желаната посока, че вече е на сигурна почва и може да подготви контраатаката си.
— Имаха значение, Евгений — тихо отвърна тя. — Аз съм горд човек, изпитвам нужда от вниманието на околните. Като всеки друг. Беше страхотно болезнено да бъда омъжена за един безразличен човек…
На лицето му се появи болезнена усмивка.
— Но ти имаше мен. Нашата връзка те крепеше…
— Точно така — докосна ръката му тя. — Благодарение на теб открих това, което ми беше липсвало от години… И именно затова ми беше още по-трудно да продължавам връзката си с Филип…
Той доволно погали ръцете й, обикновено си позволяваше това само в леглото.
— Прекрасно е когато някой мъж се нуждае от теб — продължи тя. — Сякаш изведнъж се натъкваш на оазис сред пустинята… Ти спаси живота ми, Евгений… Наистина е така!
Той притисна дланта й до устните си.
— Какво е Париж без теб? — прошепна, после тръсна глава, на устните му се появи бледа усмивка: — Нека се върнем на информацията, която си измъкнала от главния компютър на БЕМТ… Къде е останалата част от нея?
— У мен, скрита на сигурно място — отвърна Лилиан. — Не бива да се безпокоиш, обещала съм ти я и скоро ще я получиш. Аз държа на дадената дума… — чертите й леко се сковаха: — Все пак трябва да получа известна компенсация… Както вече казах, задачата ми беше трудна и продължителна, с огромна доза риск. Поех този риск с желание, дори с радост…
— Но защо? — погледна я с недоумение Карск. — Нима искаш да повярвам, че си предала родината си само за да отмъстиш на мъжете в своя живот?
— Само? Какво значи това? Нима човек може да стане предател единствено в името на марксизма — ленинизма?
— Горе-долу е така. Достатъчно е да си спомниш славните народни революции, станали в различни краища на света. Както и това, което си прочела в моите книги.
— О, помня го отлично — кимна Лилиан. — Не би могъл да си представиш колко безсънни нощи съм прекарала над тези книги… Но в крайна сметка се опитах да разбера какво означава идеализмът в тях лично за мен… И знаеш ли какво открих? На определено ниво няма абсолютно никаква разлика в идеологията, проповядвана от Вашингтон и Кремъл. Властта корумпира, Евгений… Това е най-вярното заключение на цялата световна история. А абсолютната власт корумпира абсолютно. Така е във Вашингтон, така е и в Москва…
— Грешиш — поклати глава Карск. — Дълбоко грешиш.
— Така ли? — усмихна се тя. — Един поглед върху самия теб е достатъчен, за да докажа своята правота. Ти твърдиш, че си твърд и праволинеен марксист, верен защитник на комунизма. И аз имам всички основания да ти вярвам. Но едновременно с това ти си явен поклонник на западния начин на живот… Дори само дрехите, които купихме току-що, го доказват…
— Купихме ги по твое настояване!
— Не те накарах насила, нито пък ги платих със свои пари, нали? — тя поклати глава: — Не, Евгений, обиколката по модните бутици ти достави огромно удоволствие. Същото, което изпитваш от всяка минута, прекарана в Париж. Със сигурност би предпочел да останеш тук до края на дните си, нали?
— Аз обичам Русия! — сопна се той, ядосан от насоката на разговора. Никак не обичаше да бъде в отбранителна позиция, все още не можеше да разбере как го е допуснал. — Обичам Одеса през пролетта, обичам и…
— Знаеш ли какво е написал за този град Хенри Джеймс? — не обърна внимание на протестите му тя.
— „Париж е най-великият храм на света, издигнат за задоволяване на простите човешки радости.“ Именно тук, в този храм, се молиш и ти, Евгений!