Защитения

Дженя кимна, но очите ù гледаха надолу и сълзите ù продължаваха да капят, докато галеше пръстена.

– Обещай ми – изиска Рейджън.

– Обещавам – каза Дженя.

Рейджън кимна и я прегърна още веднъж за последно.

– Ще намина да видя как си, когато мога – каза той.

Тя все още плачеше, когато си тръгнаха. Арлен я гледаше, докато се отдалечаваха.

– Изглеждаш объркан – каза Рейджън.

– Май да – съгласи се Арлен.

– Семейството на Дженя бяха просяци – обясни му Рейджън. – Баща ù е сляп, а майка ù болнава. Те обаче са имали щастието да се сдобият със здрава и красива дъщеря. Тя изнесе себе си и родителите си две класи нагоре, когато се омъжи за Грег. Той прие и тримата в дома си, и въпреки че никога не получаваше най-добрите маршрути, изкарваше достатъчно, за да се справят и да бъдат щастливи.

Поклати глава.

– Сега обаче тя трябва да плаща наем и сама да храни три гърла. А и не може да се отдалечава много от къщата, защото родителите ù са заникъде без нея.

– Толкова си добър, че ù помагаш – каза Арлен и малко му олекна. – Тя беше много хубава като се усмихна.

– Не можеш да помогнеш на всички, Арлен – отвърна Рейджън – но трябва да направиш всичко възможно да помогнеш на тези, на които можеш.

Арлен кимна.

Залъкатушиха нагоре по един хълм, докато не стигнаха голямо имение. Двуметрова стена с порта ограждаше просторния имот, а голямата къща беше висока три етажа, имаше десетки прозорци и всичките отразяваха светлината със стъклата си. Беше по-грамадна от впечатляващата зала върху Хълма на Богин, а тя побираше всички от Потока на Тибит за пиршеството по случай слънцестоенето. Достолепният дом и стената около него бяха изрисувани със защити в ярки цветове. Какво великолепно място, помисли си Арлен, сигурно е домът на херцога.

– Майка ми имаше чаша от защитено стъкло, здрава като стомана – каза той, вдигнал очи към прозорците, когато отвътре дотича слаб мъж и отвори портата. – Тя я криеше, но понякога я вадеше, когато имахме гости, за да покаже как блести.

Минаха покрай градина, непокътната от ядронски атаки, където няколко работника прекопаваха зеленчуци.

– Това е една от малкото резиденции в Мливари, чиито прозорци са стъклени до един – каза Рейджън гордо. – Бих платил сума ти пари да им сложат защита срещу счупване.

– Аз знам каква е цаката – каза Арлен, – но ти трябва ядрон, за да докосне стъклото и да го зареди.

Рейджън се засмя и поклати глава.

– Тогава може би не.

Имаше и по-малки сгради в имението, каменни колиби с димящи комини и хора, които вървяха насам-натам, като в миниатюрно село. Наоколо подскачаха мръсни деца, а жените ги наглеждаха, докато шетаха из къщите си. Стигнаха до конюшнята и конярът дойде на мига, за да поеме поводите на Нощно око. Той се поклони доземи на Рейджън, сякаш Рейджън беше някакъв крал от приказките.

– Мислех, че ще се отбием у вас, преди да посетим херцога – каза Арлен.