Разбитото око

А после въведоха Гавин в стая, след като сложиха в ръката му дълъг тънък кинжал. Със затварянето на тежката врата оживената гълчава стихна напълно. Щеше да минава от стая в стая, образуващи кръг в основата на неговата кула. Стаите бяха мънички и с оскъдна проста украса, кана вино и каничка отвара от мак за боязливите, както и мека подложка за коленете. Някои притеглящи прекарваха нощта в бдение и молитви. Други си отпускаха душите в разговори със семейства и приятели в по-големи стаи или навън, докато луксиатите не ги призоват. Призмата отиваше първо при жените, любимките на Оролам.

Първа беше изнурена притегляща на около четирийсет и пет. Беше коленичила търпеливо в предната част на стаичката, с гръб към тясната врата, през която луксиатите щяха да изнесат трупа ѝ, и с лице към влезлия Гавин.

— Приветствам те, дъще, да бъдеш благословена с всички дарове на светлината.

Тя не каза нищо, само се взираше в него. Той пристъпи напред и се настани на стола пред коленичилата жена.

— Дойдох да те изповядам и опростя.

Не последва отговор. Обикновено луксиатът, който го придружаваше между стаите, споменаваше дали има някакви особени обстоятелства — ням притеглящ, склонен към насилие или нещо друго. А за тази жена не му бяха казали нищо освен името ѝ.

— Имаш ли за какво да се покаеш, Вел Паршам? — неловко попита Гавин.

— Това… — запъна се жената. — Това е зло. Не е такава волята на Оролам. Това е гавра, която крещи в ума ми за мъже и жени, впиващи нокти във властта си, като заставят други да се разплащат за това.

— Нормално е да се страхуваш — успокои я той.

— Не се страхувам за собствения си живот. Страхувам се за твоята душа, върховен господарю Призма. Дано Оролам ти прости, защото тази нощ ще извършваш убийства. — Тя дръпна встрани ниско изрязаната си блуза, за да забие Гавин ножа право в сърцето ѝ.

— Сложи край на живота ми още сега, господарю Призма, но дано някой ден сложиш край на всичко това, иначе ще настъпи твоят край. Знай, че Оролам е справедлив, и трепери пред него.

Гавин се изправи и облиза устните си. Толкова сухи… Примига и я доближи като в мъгла.

— Бъди благословена, дъще.

Гледаше я в очите, когато прониза сърцето ѝ. Не откъсна поглед от тези очи без гняв, докато не угаснаха. Дръпна шнура на звънчето, който беше част от подложката за коленичене. Влязоха двама луксиати и хванаха тялото, преди да е паднало. Отвори се страничната врата.

— Спазихте времето съвсем точно, върховен господарю Призма. След втората стая ще ви поднесат вода и фурми. Името на жената е Далила Тай, подчервена.

И той се озова в следващата стая.

Коленичилата жена не можеше да е на повече от двайсет и пет. Видя, че е плакала.

— Дъще, да бъдеш благословена с всички дарове на светлината.

Тя се прекърши. Гавин зае мястото си.

— Дойдох да те изповядам и опростя, дъще, за да влезеш в светлината чиста и свободна от срам.