Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Все още имаше някакъв шанс да вземе диамантите, ако действаше бързо. Да вземе колата на Блеки и да замине незабавно за Тудомо. Щеше да отведе Джафи на определеното за кацане място. Там щяха да изчакат пристигането на хеликоптера. Беше сигурен, че ще е фатално да каже на Джафи, че Нан е била арестувана. Можеше да каже, че Блеки ще я доведе по-късно. Когато пристигнеше хеликоптерът, щеше да се опита да убеди Джафи да замине. Ако той не искаше да замине без момичето, щеше да се наложи да го убие.
Чарли прибра пистолета в куфарчето си. Поради дългия заглушител не можеше да го сложи в джоба.
Спря, за да погледне още веднъж тялото на брат си. Стана му мъчно, като си помисли как Ю-Лан ще го намери, но не посмя да остане, за да я изчака. Каза си, че ще й пише от Хонконг и така се опита да успокои съвестта си. Щеше да я покани да иде да живее при него.
Като стискаше куфарчето си под мишница, той излезе от клуба и се запъти към мястото, където бе паркирана колата на Блеки. Погледна към полицейската кола на улицата. Двамата детективи му хвърлиха по един безразличен поглед и продължиха да четат вестниците си. Почуди се дали ще го последват, но като запали колата, забеляза, че черният Ситроен не се помръдва.
Стигна в Тудомо след пет часа. Паркира колата край фабриката за лакови изделия и се приближи до малката дървена къща.
Джафи го видя през прозореца. Чарли доста приличаше на брат си и Джафи го позна.
Какво прави тук по това време? — почуди се Джафи. — Дали нещо не се е изпортило? Дали не се променят плановете?
Дядото на Нан бе излязъл и Джафи бе сам в къщата. Той се спусна бързо по стълбите и отвори вратата.
Чарли влезе, като леко се поклони на Джафи.
— Аз съм Чарли Ли — каза той. — Блеки сигурно ти е казал за мен?
— Да. Защо си тук? Да не би нещо да се е провалило?
— Не е безвъзвратно провалено — каза Чарли. По пътя към Тудомо той бе репетирал много старателно всички лъжи. — Но е много важно веднага да напуснеш тази къща. Блеки е научил чрез един приятел от Службата за сигурност, че скривалището ти вече е известно. Полицията е на път да те арестува.
Джафи замръзна.
— Как разбрахте?
— По-късно ще ти обясня всичко — каза Чарли. — Трябва да заминеш незабавно. Нямаш нито минутка за губене.
— Къде е Нан? — попита Джафи.
— Тя е в безопасност. Блеки се грижи за нея. Ще дойдат при нас след няколко часа. Ако искаш да вземеш нещо със себе си, приготви го. Колата е тук. Трябва веднага да заминем.
— Сигурен ли си, че тя е в безопасност?
— Разбира се. Моля те, побързай.
Джафи се поколеба, след това се качи по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж. Влезе в спалнята и бързо нахвърля нещата си в сака. Пъхна полицейския пистолет под ризата си. Провери дали кутийката с диамантите е в джоба му, след което взе сака си и тръгна към вратата. Спря за миг и се огледа.
На масичката се намираше малкият Буда от слонова кост, който Нан му беше подарила. Джафи се усмихна и отиде да вземе фигурката.
„Тя каза, че докато тази фигурка е у мен, нищо лошо не може да ми се случи. По-добре е да я взема със себе си. Смешно момиченце, което вярва в суеверия, но като цяло е за мое добро.“
Пусна фигурката в джоба на сакото си, след това се върна в коридорчето при Чарли.
— Почакай тук — каза Чарли. — Ще докарам колата пред вратата. Качи се отзад и залегни на пода. Никой не бива да те види.
Докато чакаше Чарли да докара колата, Джафи се опита да успокои тревожното си съзнание и да предвиди последиците от това, че могат да намерят скривалището му.
Дядото на Нан и семейството й сигурно щяха да пострадат.
Какво направих на тези хора? — помисли си Джафи. — Аз съм едно тъпо, егоистично копеле. Дали Нан наистина е в безопасност? Чарли нетърпеливо натисна клаксона на колата. Дори няма да успея да се сбогувам със стареца, помисли си Джафи, след като излезе на горещото слънце. Ако имах поне мъничко кураж, щях да остана тук и да го предупредя да изчезне веднага, щом се върне.
Чарли бе отворил задната врата на колата и махна на Джафи.
— Ела бързо — каза той.
Обзет от чувство на дълбок срам, Джафи се затича надолу по пътеката и бързо влезе в колата. Легна на пода. Чарли захлопна вратата, натисна педала на газта и колата се стрелна напред.