Перверзни игри

Плъзва нокът по средата на коремчето, минава към поличката, но не я разкъсва, а вкарва ръка вътре. По стенанието и по очите й става ясно, че е нахлул в цепката й. Ръката му прави бързи движения, а когато я вади, пръстите му са заляти с течност, която той облизва с ръмжене.

Следва „черешката на тортата“ – идеята, която силно ме провокира и заради която пиша всичко това. Кадърът рязко се сменя и се вижда огромно дърво, от което виси люлка. Представлява две дебели парчета плат или кожа, висящи от дебел клон.

Нова картина: жената е поставена в люлката, която се впива в бедрата й, точно под дупето и я държи над кръста до раменете. Задничето й увисва, изпъква идеално.

И започва интересното.

От малка обожавам да се люлея (и да се провисвам надолу с главата по катерушки, да се катеря по дървета и т.н.), но никога не бях изпълвала идеята и усещането за люлка със сексуален заряд.

И ето че сега гледах как чудовището отпред хваща глезените й, набива й до дъно (със сигурност и до голяма болка) грамадния си кур и с измъкването я тласка назад. Там я очаква вторият огромен хуй – навлиза в устата й, дълбоко, до гърлото, дави я, отделно кръв нахлува във висящата й надолу глава.

Люлеенето придоби нови измерения за мен. Извратена беше смесицата между детинската символика и перверзията. Развратно люшкане на женското тяло между два чудовищни пениса, изпълващи дупките в редуване.

Рисуваната мадама се обливаше в течове – стичаха се от двете крайчета на устните й, а отдолу направо пръскаше при пронизването на мощния зверски чеп. Изплашеното й изражение не се промени нито за миг, което шантаво контрастираше с течностите, струящи от отворите й.

Винаги ме е впечатлявала онази странна физиономичност на лицата, когато се чукат. Гримасите бяха така особени, така сериозни и дори страшни, че наистина се чудех защо имаме уплашен вид, когато насладата се разливаше вътре в нас като сладък нектар. Изненадвах се от себе си, гледайки се в огледало или на клипчета. Запечатала се е физиономията ми, описана в началото на книгата, когато бях с гинекологична метална човка в путката – изражението ми беше като че ме измъчват, сякаш съм на зловещ ешафод, пленена от луд изнасилвач, и чувствам единствено болка. А никак не ме болеше, напротив, лигавех се от собствените си мазнотии, отлепящи се от катеричката ми под командата на възбудения ми мозък.

По същия начин идеята и видът на люлката се загнездиха в съзнанието ми и подхранваха дълбоко любопитство. Исках да съм на мястото на жената в анимационното порно филмче.

Няколко пъти споделих това свое желание на Сър Д.

Припках като сърничка към мястото на срещата ни.

Той ми отвори вратата, качих се в колата и хванах ръката му, после сложих глава на рамото му – знак, че искам да ме гушка. Потеглихме.