Буреносен фронт
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Буреносен фронт». Краткое содержание книги:
— Можете ли да опишете някои от тези хора?
Той поклати глава.
— Не ги огледах. Пък и не можех особено да ги различа, ако разбирате какво имам предвид. Малко ми се повдигна.
— Имате ли представа защо Линда е поискала тези снимки?
Той ме погледна озадачено, след което се изкиска, като че ли бях пълен глупак.
— Боже мили! За какво си мислите, че някой се нуждае от подобни снимки? Искала е да изнудва някого. Нейната репутация нямаше да пострада кой знае колко, ако я видят на снимка във вихъра на някоя оргия. Но за някои от хората, участвали в нея, това едва ли би било без значение. Що за аматьорско ченге сте?
Пренебрегнах въпроса му.
— Какво ще правите с филма, Дони?
Той повдигна рамене.
— Вероятно ще го изхвърля.
Видях, че очите му шарят, и знаех много добре, че лъже. Ще запази филма, ще разбере кои са на снимките и ако реши, че е възможно, ще се опита да извлече някаква полза за себе си. Беше точно такъв тип, а аз се доверявах на инстинкта си.
— Може ли? — казах аз и щракнах с пръсти. Fuego!24
Сивата капачка на кутийката изхвърча от пламъка, който избухна под нея, и Дони Уайз изпищя и я изпусна, дърпайки рязко ръката си. Червената кутийка на свой ред също избухна в пламъци, докато се приземяваше на пода, където се превърна в димяща купчинка.
Той ме зяпаше с отворена уста.
— Дано не разбера, че ме лъжете, Дони — казах аз.
Той побеля като платно, увери ме, че не лъже, след което се обърна и изхвърча от апартамента, късайки парчета полицейска лента по пътя си. Дори не затвори вратата след себе си.
Оставих го. Повярвах му. Не беше достатъчно умен, за да импровизира подобна история, а освен това здравата го бях разтърсил. Изпитах яростен прилив на триумф, на гняв и на желание да пипна тази личност, която и да бе тя, и да я поваля в боклука, защото впрягаше суровите сили на живота и съзиданието и ги превръщаше в средства за разрушение. Който и да беше, убиването чрез магия и постепенното деградиране на хората посредством Трето око, бяха достатъчни причини да искам да го хвана. Сега, когато имах върху какво да мисля, мозъкът ми се включи на пълни обороти и се опитвах да открия други развръзки за утре сутринта, извън тази да бъда убит по най-различни отвратителни начини.
Линда Рандал беше планирала да изнудва някого. Допуснах за миг, че това може да е бил Виктор Селс или някой друг участник в партито в неговата къща. Но защо? Не притежавах вече снимки, а само информацията, която бях изтръгнал от Дони Уайз. Не можех повече да се мотая. Налагаше се да проследя следата, която той ми беше посочил, ако исках да стигна до края й и да открия кой е убил Линда.
Как бях успял само за няколко дни да се забъркам в подобна каша? И как се беше случило така, че водейки едно съвсем друго разследване, бях налетял случайно на сложен и опасен заговор, обикаляйки около къщата край езерото Провидънс?
Отговорът беше прост — това не беше случайност. Всичко е било обмислено и аз съм бил насочен натам. Някой умишлено ме беше накарал да отида при къщата край езерото, да се забъркам там и да открия какво става. Някой, който ужасно се притеснява от магьосници, дори не си казва името и преднамерено се опитва да ме убеди в своето невежество, който припряно избяга след края на срещата ни и беше готов да хвърли на вятъра петстотин долара, само да ми затвори после телефона. Някой, който ме изкара на сцената и така ме превърна в мишена на най-различни враждебни действия.
Това беше ключът.
Грабнах жезъла и пръчката и излязох през вратата.
Време беше да си поговоря с Моника Селс.
Глава 20
Таксито ме остави на една пряка от къщата на Моника Селс в предградията. Времето ми свършваше, заемът от Мърфи също, а аз нямах никакво търпение, пък и не исках да пропилея и минутка, като отида пеша до жилището й, защото исках да стигна там, преди да се стъмни.
Моника живееше в симпатична малка къща на два етажа, с няколко млади дръвчета в двора, които вече съперничеха по височина на постройката. В алеята към гаража стоеше миниван, а баскетболното табло видимо беше доста използвано. Тревата отпред беше леко избуяла, но това можеше да се обясни и с обилните валежи напоследък. Уличката беше много тиха и скоро открих, че повечето от къщите не бяха обитавани. На много от вратите висяха табели „ПРОДАВА СЕ“. Тук-там оскъдни пердета покриваха прозорците като паяжини. И все пак, при все че имаше много дървета, не чух никаква птича песен, а докато вървях по алеята, дори не излая куче. Над главата ми облаците се сгъстяваха, предвещавайки нова гръмотевична буря.
24
Fuego — възпламенително заклинание на Хари Дрезден. — Б.пр.