Блондинка от Маями

Старият ми противник мажеше с едрата четка и аз се опитах да протестирам за прекаляване с показанията, но съдията Стангър отхвърли протеста. Ейб беше достатъчно хитър, за да вади от всеки свидетел по някоя нова подробност. Не, жената не изглеждала истерична. Спокойна била. Просто гръмнала онзи човек — пат-пат-пат.

Моите въпроси си оставаха все тъй кратки. Гримьорката Мишел Шиф бе споменала за изящния грим на Криси и удивително кроткото й поведение.

— Преди малко вие споменахте, че лицето на Кристина Бърнхард било безизразно в момента, когато се предполага, че е застреляла мистър Бърнхард — казах аз.

— Да, така е.

— Питам се дали не можете да бъдете малко по-конкретна.

— Не ви разбирам.

— Е, всеки от нас винаги има някакво изражение, нали?

Соколов скочи от стола.

— Възразявам, спорно твърдение.

Протестът бе точно толкова нелеп, колкото и самият въпрос. Вероятно Ейб просто искаше да се разтъпче.

— Отхвърля се — каза Стангър. — Отговорете на въпроса, ако можете.

— Мисля, че не разбирам.

— Нека опитаме по друг начин — казах аз. — Изглеждаше ли мис Бърнхард възбудена?

— Не.

— Стори ли ви се развълнувана?

— Не.

— А гневна?

— Не.

Един от триковете на адвоката е да елиминираш всяка подробност, която може да навреди, за да създадеш впечатлението, че каквото остане, говори в твоя полза. Понякога става доста бавно.

— Изглеждаше ли съсредоточена?

— Протестирам! — подвикна Соколов. — Подвеждане към догадки.

— Отхвърля се — каза съдията. — Свидетелката може да изложи наблюденията си.

Аз изгледах Соколов кръвнишки. Мъчеше се да наруши отсечения ритъм на разпита.

— Изглеждаше ли мис Бърнхард целенасочена, съсредоточена върху онова, което вършеше?

— Не съвсем — каза Мишел Шиф.

— Тогава какво бе нейното изражение? — попитах аз.

Мишел Шиф плъзна ръка по косата си с цвят на излъскана медена монета.

— Не знам. Очите й изглеждаха празни. Лицето и беше някак унесено. Устата й беше леко разтворена. Спомням си, че нямаше гланц на устните и в онази светлина…

— Празни очи — бързо повторих аз, преди да се е отплеснала в друга посока. — Празни очи и унесено лице. Сякаш е била изпаднала в унес?

— Да, предполагам.

— Или в транс?

— Донякъде.

— Или в хипноза?

— Ваша чест! — Соколов скочи толкова бързо, че събори с трясък няколко папки на пода. — Ако свидетелката не е специалист по хипноза…

— Подкрепя се. Карайте по-нататък мистър Ласитър.

Помълчах, за да накарам заседателите да извърнат глави към мен.

— Значи накратко казано, мис Бърнхард изглеждаше изпаднала в унес или транс, когато мина край вашата маса.

— Да, това казах.

Всъщност аз го бях казал. Но исках заседателите да си мислят, че е била тя.