Мис Порочна

— Леле. — Айзък прокара ръце през косата си. — Изглежда приемате това много на сериозно.

— То е сериозно! — сопна му се Спенсър.

Когато се обърна да си върви, Емили я хвана за ръката. Искаше да попита Спенсър дали е разказала на Уайлдън за посещението на Иън, както беше обещала. Но Спенсър се дръпна рязко.

— Не мога да говоря сега — рече рязко тя и изчезна в тълпата.

Айзък се залюля напред-назад на токовете си.

— Определено се държи приятелски. — Той се огледа наоколо, забелязвайки безценния ориенталски килим в огромното фоайе, каменните гравюри по стените и портретите на предците на семейство Хейстингс, окачени по стените в коридора. — Значи така живеят учениците от твоето училище, а?

— Не всички — поправи го Емили.

Айзък се приближи до масата и прокара пръсти по богато украсения сервиз за чай на „Севр“. Емили искаше да го отдалечи от него — Спенсър често казваше на Емили и другите си приятелки, че някога е принадлежал на Наполеон, — но не искаше Айзък да си помисли, че му се кара.

— Обзалагам се, че живееш в нещо дори по-голямо от това — подразни я той. — Имение с деветнайсет спални и вътрешен басейн.

— Бъркаш — леко го смушка Емили. — Има два вътрешни басейна — един за мен и един за сестра ми. Не обичам да споделям нещата си.

— И кога ще мога да видя твоята великолепна къща? — Айзък хвана Емили за ръката и я залюля напред-назад. — Все пак аз те поканих в моята. И те запознах с майка ми. За което се извинявам, между другото.

— О, моля те. — Когато Емили беше отишла по-рано вечерта да вземе Айзък от дома му, майка му се беше появила с чиния домашни сладки и започна да им прави снимки. Госпожа Колбърт напомняше на Емили за собствената й майка. И двете колекционираха фигурки на Хумел и носеха еднакви бледосини чехли „Крокс“. Можеха да станат най-добри приятелки. — Тя беше толкова сладка — каза Емили. — Също като теб.

Айзък се изчерви и я придърпа към себе си. Емили се захили, развълнувана от усещането да е притисната към него, облечен в изискания си костюм, нищо че го беше взел назаем от баща си. Той ухаеше на сандалово дърво и канелена дъвка и тя изведнъж изпита желание да го целуне пред очите на всички.

Тогава чу смях зад гърба си. Ноъл Кан и Джеймс Фрийд влизаха през сводестата врата от всекидневната. И двамата бяха облечени в скъпи черни костюми и синьо-червените им раирани вратовръзки висяха отпуснати на вратовете им.

— Емили Фийлдс! — изграчи Джеймс. Той огледа отгоре до долу Айзък и на лицето му се изписа изненада. Сигурно първоначално си беше помислил, че това е някоя мъжкарана в костюм.

— Здрасти, Емили — поздрави я Ноъл с ленивия маниер на богаташко хлапе, без да сваля очи от Айзък. — Виждам, че си довела приятелче. Или пък това е новият ти кавалер?