Стъклени къщи
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Morganville Vampires #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321296
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стъклени къщи». Краткое содержание книги:
Клеър машинално кимна, леко обезпокоена, без да разбира защо. Всичко е наред, нали? Оливър беше от добрите.
А и нямаше представа към кого друг да се обърне, не и в Морганвил. Към Брандън? Да бе. Добра идея, как ли пък не.
— Добре, довечера — отвърна тя.
Стана и излезе, беше й необичайно студено. Ева я погледна, намръщи се, понечи да я последва, но на бара имаше много хора. Клеър бързо се отправи към вратата и избяга, преди Ева да я притисне с въпроси. Тя просто не искаше да говори за това. Едно гадно чувство й подсказваше, че току-що е направила ужасна грешка, но не знаеше каква, нито защо, или как.
Толкова бе погълната, толкова замислена и замаяна от горещото слънце, което обещаваше безопасност, плюс хората на улицата, та забрави, че опасностите в Морганвил не дебнат само през нощта. Първото предупреждение, което получи всъщност, бе шумът от двигател, после с един удар я зашеметиха и я блъснаха в загрятата от слънцето врата на микробус, която се отвори с плъзгане.
От едната страна я блъскаха, от другата я дърпаха, а тя само успя да извика, преди да я напъхат в микробуса, и тогава върху нея се нахвърлиха много тела и вратата на колата се затръшна. Падна на пода, когато колата ускори и чу възклицания и смях. На момичета.
Някой бе коленичил на гърдите й и й пречеше да диша. Тя опита да се обърне и да го избута, но не успя. Когато погледът й се проясни, видя, че върху нея бе коленичила Джина, със свеж грим и съвършен вид, като изключим откачения блясък в очите. До нея бе коленичила Моника и се подсмихваше жестоко. Дженифър шофираше. В колата имаше още няколко момичета, които Клеър си спомняше от сблъсъка в мазето на общежитието. Очевидно Моника още събираше нови попълнения, а тези двете направо бяха приети в Школата за напреднали психари.
— Махни се от мен! — изкрещя Клеър и се опита да удари Джина; Моника хвана ръцете й и ги тръшна силно над главата й, от което я заболя. — Махни се, кучко!
Моника я удари в стомаха, като й изкара останалия въздух, и Клеър се задави. Тежестта от тялото на Джина невероятно много й пречеше да диша. Може ли да се убие човек по този начин? Да го задушиш по този начин? Може би, ако е дребен като нея…
Колата продължи напред, като все повече я отдалечаваше от безопасната зона.
— Ти — каза Моника, като се наведе над нея, — ти наистина ме вбеси, невзрачно същество такова. Не забравям подобни неща. И приятелят ми не ги забравя.
— Брандън? — изхриптя Клеър. — Боже, поне си намери някой, който има пулс.
За тези си думи получи още един удар и този път толкова много я заболя, че се разплака, вбесена и безпомощна. Джина я хвана за врата и започна да стиска. Не достатъчно силно да я убие, но достатъчно да я заболи и още повече да затрудни дишането й.
Можеха да продължат така с часове, ако решат. Но Клеър си помисли, че кроят още много неща.
Разбира се, че бе така, защото Моника бръкна в джоба си и извади запалка, от онези газовите, с ярък и силен пламък. Приближи я до лицето на Клеър.
— Ще си направим барбекю — каза тя. — Печена откачалка. Ако останеш жива, ще си с отвратителен вид. Но не се тревожи, защото едва ли ще оживееш.
Клеър използва последните си сили и се разпищя, това сепна Моника, а Дженифър, която шофираше, направо се изплаши, извърна се да погледне назад и докато се обръщаше, завъртя волана. Грешка!
Микробусът се наклони надясно и се блъсна в нещо твърдо. Клеър отскочи, с Джина върху себе си, която сякаш бе яхнала вълшебно килимче, удари се в тапицираната облегалка на седалките, а когато микробусът спря, Моника и Джина паднаха една върху друга.
Клеър се съвзе от уплахата и се спусна към вратата на колата. Успя да се измъкне. Микробусът се бе забил в задната част на друга кола, паркирана встрани, и алармите на останалите коли се разпищяха. Чувстваше се замаяна и едва не падна, после чу Моника разярено да крещи след нея. Това бързо й помогна да се съвземе. Хукна.
Тази част на града бе безлюдна — магазините бяха затворени, на улицата се виждаха само няколко пешеходци.
Никой дори не я погледна.
— Помощ! — извика тя и размаха ръце. — Помогнете ми, моля…