16 страховити истории
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «16 страховити истории». Краткое содержание книги:
Улицата, по която тръгна, излезе на широк булевард със статуи от двете страни. Между тях разпозна Персей и Ахил, Атина и Артемида. Статуите бяха боядисани с ярки цветове. С изненада забеляза и своя статуя. Не приличаше много на него, но отдолу бе изписано името му. С английски букви, не с гръцки. Това беше един компромис, който извънземните направиха заради съвременните хора — всички в тази Гърция говореха на английски.
Запита се дали статуята изобразява оригиналния Агамемнон. Знаеше, че лотарията винаги пресъздава класическите роли. Но дали изобщо е имало оригинален Агамемнон? С митовете и легендите човек не можеше да бъде сигурен.
По булеварда се приближаваше шествие.
Имаше музиканти, свирещи на кларнети и тромпети. Тимпани. Дори пиано, качено на магарешка каручка.
Това очевидно не отговаряше на историческата действителност. Той обаче си спомни, че всичко е постановка и извънземните можеха да си я направят както поискат. Дори нямаше представа къде се намира тази тяхна „Гърция“.
След музикантите вървяха танцьорки с ефирни туники, венци на главите и цветя в косата. Изглеждаха пияни. Това явно бяха менади, подлудени последователки на Дионис; а зад тях идваше самият бог на виното.
Когато се приближи, Агамемнон го позна. Това бе Ед Картър от Сентървил в Илинойс. Бяха се запознали в една от залите за инструктаж на лотарията, където получиха първите си задачи.
— Дионисе!
— Здрасти, Агамемноне, откога не сме се виждали. Добре изглеждаш.
Дионис очевидно беше пиян. Устата и туниката му бяха изцапани с вино. Изглеждаше неспособен да спре танцовия си марш, затова Агамемнон тръгна с него.
— Ще дойдеш ли с мен? — попита Дионис. — По-късно ще имаме пир, а след това ще отидем да разчекнем цар Пентей.
— Толкова ли е необходимо това?
Дионис кимна:
— Имам изрична заповед. Пентей ще си го получи. Освен ако не измисли нещо, за да се спаси. Но се съмнявам.
— Ами с теб какво става, Дионисе? — малко неискрено попита Агамемнон.
— Доста добре съм, Агамемноне. Започвам да свиквам. Макар че не беше никак забавно да ме убият миналата седмица. Голяма неприятност.
— Не съм чул за това.
— И аз не го очаквах. Но те винаги те изненадват, нали се сещаш, за да се уверят, че удовлетворяваш всички характерни черти на персонажа си. Съвсем наскоро се ожених за Ариадна — познаваш ли я? Прекрасно момиче. Изоставена от Тезей на остров Наксос, нали се сещаш — и не след дълго аз минах и я взех. Малко неочаквано беше и за двамата, обаче как си прекарвахме! Наксос е прекрасно място — препоръчвам ти да отидеш на почивка там — но, както и да е, веднага след това се озовах прероден в Диктейската пещера. Мисля, че Диктейска беше. И онези типове, онези титани с бели лица, идваха към мен с очевидно намерение да ме убият. Съпротивлявах се ожесточено. Превърнах се в птица, в риба, в дърво. Можех да се справят, но играта бе нагласена срещу мен. Трябваше да умра, за да се преродя. Хванаха ме и ме разкъсаха, точно както моите менади ще направят с Пентей. Аполон обаче събра чарковете ми, Зевс ме погълна и не след дълго се преродих. И ето ме сега начело на шествие от обезумели жени по улиците на Микена. Не е зле за момче от Сентървил, Илинойс, нали? Ами с теб какво става, Агамемноне?
— Имам малко проблеми. Спомняш ли си жена ми, Клитемнестра? Та тя ми е бясна, защото смята, че съм пожертвал дъщеря ни Ифигения.
— Защо го направи?
— За да извикам вятър, който да закара флотилията ни до Троя. Обаче в действителност не съм го направил! Направих така, че изглежда като жертвоприношение, но уредих Артемида да закара Ифигения в Авлида, където й осигури хубава работа като главна жрица.
— Всички мислят, че си заповядал да убият дъщеря ти.
— Грешат! Има версия на легендата, според която не съм го направил. Аз се придържам към нея. Обаче тази кучка Клитемнестра и гнусният й любовник Егист не искат да повярват. Пуснали са стражи из целия град със заповед да ме убият, щом ме видят.
— Какво ще правиш сега?
— Трябва да се спася някак! Можеш ли да ми помогнеш? Няма ли начин да се измъкна от тази каша?
— Може би има — отговори Дионис. — Но трябва да попиташ Тирезий за подробности.
— Тирезий? Той не е ли мъртъв?
— Какво значение има? Той е върховен магьосник на античността. Ще те приеме на драго сърце. Обича да говори с живите.