Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
Останалата част от проверката бе много по-лесна. Изглежда, не им бе хрумнало, че си имат работа със същество, което може да променя формата си. Преровиха щателно куфара и го пратиха през един метален улей в багажното, после го поканиха да се премести в чакалнята.
Изменчивият се настани на бара, поиска чаша вино и забоде нос в самоанския „Обзървър“. Суматохата в „Аги Грей“ заемаше челната страница, с една интересна промяна — хората от филмовата компания не бяха заявили категорично, че не става дума за снимачна сцена. Вероятно някой ги бе посъветвал така, защото компанията бе американска и правителството лесно можеше да им създаде проблеми, в случай че решат да се инатят. Или просто искаха да си направят малко безплатна реклама?
Интервютата със служителите на „Аги Грей“ и полицията също не бяха особено съдържателни. Някои туристи потвърждаваха, че „човекът“, прекосил тичешком парка и скочил във водата, наистина е бил еднорък. Всички до един смятаха, че са гледали сцена от филм.
С толкова оскъдна информация бе трудно да се градят нови планове. В Хонолулу щеше да се прехвърли на друг самолет, с шестчасова пауза. Може би щеше да е добре там пак да смени идентичността си, в случай че по някакъв начин тръгнат по следата „Даниъл“. Ако това станеше, на летището в Лос Анджелис щяха го очакват нежелани посрещачи. И когато господин Даниъл не се появеше на входа, без съмнение щяха да издирят истинския в Самоа.
А може би щяха да го чакат още в Хонолулу? Какво да прави тогава? Летището не беше много далече от океана, но нямаше да е толкова лесно да се измъкне, колкото от ъгловата стая в „Аги Грей“. Вероятно щяха да очакват същество със свръхестествени сили — зависи от това кои щяха да са посрещачите. Агентите едва ли щяха да разкрият всичко пред полицията. В такъв случай най-вероятният сценарий щеше да е: „полицията издирва наркотрафикант с паспорта на господин Даниъл“.
Изменчивият засега остави този проблем настрана и се върна към обичайното си занимание — да анализира 31433 бита информация. Или шум. Продължи с пермутациите, докато се качваше на борда и заемаше мястото сив първа класа. Поиска шампанско и изхъмка нещо на въпросите на стюарда.
Ако отделяше по една секунда за всяка възможна комбинация от 31433 числа, щеше да му отнеме време, колкото бе съществувала Римската империя. Изменчивият разполагаше с цялото време на света, но се надяваше да се натъкне на логичен модел много по-рано.
За щастие бе сам на седалката и полетът премина в мъгла от единици и нули. Отърси се от изчисленията чак когато колесникът удари тармаковото покритие на пистата в Хавай.
Първа класа се изниза демократично, като позволи да премине по един плебей на всеки представител на елита, и изменчивият се появи на летището с безизразна физиономия; оглеждаше се без особен интерес, като човек, току-що издържал досадните проверки на митническите и полицейски служби.
Отначало не забеляза нищо необичайно. Но след това откри, че входът с надпис „американски граждани“ е запречен от едър полицай, заемащ пространството между паспортния контрол и проверката на багажа.
Може би трябваше да е тук. Не го помнеше от предишните си полети, когато пътуваше между Австралия и Щатите. По-добре обаче да не рискува.
Имаше две тоалетни, на разположение на онези, които, бяха готови да се простят с по-предно място в опашката в замяна на телесния комфорт. Изменчивият тръгна към мъжката. Беше подбрал момента отлично.
Тъкмо когато свърна в коридорчето към тоалетната, видя един чистач да излиза заднешком от сервизното помещение. След като се огледа, за да се увери, че няма свидетели, изменчивият запуши устата му и го натика обратно в малката стаичка.
Удари го с юмрук в брадата, но само колкото да го зашемети, и запали лампата. Намираше се в малък килер с рафтове с различни препарати. Взе руло залепваща лента и уви с нея устата на мъжа, като не забрави преди това да му свали ретиновите и пръстови отпечатъци. След това го съблече, навлече униформата и му завърза ръцете и краката. Накрая изключи светлината и се съсредоточи върху поредната метаморфоза. Всеки път ставаше все по-лесно — костна структура, кожа, лице. Когато приключи, изтика количката навън и не пропусна да заключи вратата.
С колко време разполагаше? Ако тези хора чакаха точно „господин Даниъл“, само броени минути.
Поколеба се пред вратата с надпис „Само за персонал“, чудеше се какво ли може да има от другата страна. Можеше да е място, където чистачите се крият, за да пушат. Или да е натъпкано с подозрителни и нервни полицаи.