Бялата стока

Бергман изглеждаше доста притеснен.

— Е, не точно внедряването е проблемът. Искам да кажа, че човекът е от Отдела за борба с наркотиците и е на заплата. Проблемът е в таксата за разрешителното.

— За какво?

— Нали тази фабрика на практика продава разрешително.

— Като „Макдоналдс“.

— Да. Когато искаш да отвориш ресторант „Макдоналдс“, трябва да заплатиш на компанията такса за разрешително.

— И колко е тази такса?

— Един милион долара.

Кат впери поглед в Бергман и каза:

— Нека изясним какво става. Имате възможност да разбиете може би най-голямата афера с наркотици в цялата вселена, имате таен агент в Богота, който е готов и чака да влезе в действие, а не можете да направите нищо, защото Държавният отдел, Агенцията за наркотиците и Централното разузнавателно управление не могат да намерят един милион долара?

Бергман, Хеджър и Гомес гледаха смутено.

— Така е по същество — каза Бергман. — Знам, че звучи шантаво, когато човек чуе за милиардите във федералния бюджет, но се иска много работа, за да накараш една правителствена агенция да се раздели с толкова много пари в брой за каквато и да е операция, особено ако не се знае дали ще се възвърнат. Ако бяхме Агенция за наркотиците в Маями, щяхме да използваме пари от конфискуваните наркотици, да ги завъртим и да ги пуснем отново в движение. Но ние не сме и мисълта за един милион долара в стодоларови банкноти смразява всеки федерален служител. Никой няма да подпише за тези пари. Никой не иска да поеме отговорност.

Кат млъкна и обърна поглед към стената. Беше слисан и се опитваше да не се изсмее на абсурдността на положението. След това се обърна към Бергман:

— Позволете да ви запитам нещо. Казвате, че агентът от Агенцията за наркотиците е непозната личност. Означава ли това, че той е нов и в работата?

— Да — отговори Гомес. — Работи в агенцията от две седмици, но има военно минало. — След това добави помирително: — Вижте, човекът не трябва да бъде Джеймс Бонд. Просто трябва да отиде там с парите, да си купи разрешително, да ни каже къде е фабриката и да изчезне.

Кат се наведе напред и изгледа тримата мъже.

— Чуйте какво ще ви кажа. Аз искам да го направя. Искам да ида на тази „конференция“.

За момент настъпи тишина, след което Бергман каза:

— Мистър Катлидж, зная колко сте загрижен за дъщеря си и съм съгласен, че е възможно тя да се намира във фабриката с този Принс, но трябва да разберете, че вие не сте човекът, който може да отиде там и да я измъкне. Вие сте напълно неквалифициран за такава операция.

— Така ли? — запита Кат. — Смятам, че съм толкова квалифициран, колкото и човекът, когото искате да изпратите. Аз също имам военно минало — бях офицер от морската пехота на Съединените щати.

— Не е толкова просто, мистър Катлидж. Съществува проблем с прикритието ви. Няма да можем да ви го осигурим навреме.