Подземията на Чикаго

Беше предупредила Стодард, че се нуждае от по-голямо пространство, и той с готовност й го беше предоставил. Никой не изгаряше от желание да облече бялата престилка в момент, в който патогенът заплашваше с глобално разпространение. В крайна сметка сложиха един въоръжен пазач на входа и я оставиха сама в цялата лаборатория.

— Кажи ми какво става, Елън.

— Изпратих данните на компютъра ти. ДНК отпечатък на патогена. — Замълча за миг, после добави: — И може би ваксина за него.

— Нима е възможно? — попита след известно забавяне Стодард.

— Мисля, че да.

— Защо чувам едно „но“?

— Сам ли си?

— Да.

Елън смачка на топка листа с последните си изчисления и го захвърли в коша.

— Бях ти споменала, че този патоген се държи почти по същия начин като един щам, който бях създала в лабораторни условия.

— Но нали каза, че са различни?

— Те наистина са различни.

— Струва ми се, че трябва да бъдеш по-категорична.

— Създаденият от мен патоген се нарича „Тих тътен“. Проектирах го като един от най-лошите ни кошмари — заразен поне колкото антракс и ебола, леко модифициран и вграден в инфраструктурата на обикновен грипен вирус.

— На теория съкращаването на инкубационния му период му дава възможност за предаване по въздушно-капков път.

— Точно така. Ако „Тих тътен“ беше изпуснат в оригиналния си вид, смъртните случаи отдавна щяха да са далеч над десет хиляди. Докато този щам е модифициран така, че изисква изключително близък контакт, за да се прехвърля от човек на човек.

— И затова мъртвите са само няколкостотин?

— Мисля, че да.

— Това означава ли, че можем да го овладеем?

— Аз създадох ваксина за „Тих тътен“. С известни модификации тя би могла да се превърне в надеждна предпазна мярка.

— Колко време ще ни трябва за реалното й производство? — попита след кратка пауза Стодард.

— Минимум три месеца. Дотогава ще държим болните под карантина и постепенно ще изолираме заразените зони.

— А какво ще правим с вече заразените?

— Всички заразени са мъртви, Джон.

Нова пауза.

— Ще се превърнем в герои, Елън — развълнувано рече Стодард.

— Едва ли. След петстотин мъртъвци няма как да ни обявят за герои. Освен това извадихме късмет, изключителен късмет.

— Това не е късмет, Елън. Това си ти и твоята работа. Благодарение на теб и твоите сътрудници може би ще успеем да спрем една истинска пандемия…

— Събрах ДНК-то на повечето патогени от кръвта на мъртвата ми сестра — промълви Елън.

— Много съжалявам за нея.

— Всичко е наред.

Елън с учудване гледаше ръцете си. Кога ли се състариха толкова?

Гласът на Стодард отново се появи във високоговорителя.

— Елън…

— Ще се заема с изготвянето на протоколите за производство на ваксината.