Кръв по снега
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-192-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Кръв по снега». Краткое содержание книги:
Климент замълча и отново отпи от виното.
- Пак повтарям, това са пълни измислици! - Докс успяваше да се сдържа, стискаше здраво чашата си и гледаше злобно Климент. - Писарят си измисля! И няма никакви доказателства. Само думи!
- Напротив! Имам! И то няколко! - Климент се облегна на масата пред себе си. - Докс е предпочел да ловува, вместо да дойде на срещата, за да може печенегите да ни избият. Раната в гърдите на Венда е нанесена от оръжието на Деян. То е още на кръста му. Мугел е бил билкар. Ако претърсим стаята му, съм сигурен, че ще намерим билките, с които е отровил Балован. Двамата жупани и братът на хана са се познавали, а твърдят, че не е така. Това е истината! - гласът на писаря проехтя неестествено силно.
В стаята цареше мъртва тишина.
- Но има и още! - Климент бавно обходи лицата на всеки един от присъстващите. - В нощта, когато е бил убит Венда, единият от убийците е бил видян. Зоран, синът на Добрин, е сънувал кошмар. Станал е да се разходи. Бил е под въздействието на съня си и скандала по-рано вечерта. Твърди, че е видял в тъмното огромно чудовище. Чудовище с червени очи.
- Чудовище! - Деян се изсмя. - Писарю, ти нямаш равен на себе си!
- Отначало мислех, че Зоран си измисля - невъзмутимо продължи Климент, но преди малко, когато видях кръвта по снега и отразяващите се в нея слънчеви лъчи, разбрах какво е видял Зоран - видял е Мугел! Червените очи на чудовището са били отблясъци от рубинената огърлица, с която нашият жупан толкова много се гордееше!
- Това са само съвпадения! Никой не може да ме обвини... - започна Докс, но Деян го прекъсна.
- Е, българино, няма нужда да отричаме! Трябва да признаем, че писарят е свършил чудесна работа. Подцених те, Клименте! Подцених те! - Деян се бе отпуснал на стола си и говореше лениво, но очите му проблясваха опасно.
- Ти луд ли си! Не признавам нищо! Това са измислици! - разгорещи се Докс.
Останалите седяха и ги гледаха безмълвно.
- Хайде, Докс! Хванаха ни натясно, какво толкова! -надигна пак чашата си Деян. - Вече няма смисъл да отричаме. Да, аз и Мугел убихме Венда. Този подлец си го заслужаваше! Отдавна трябваше да умре! После отровихме доктора. Мугел му пусна някаква билка във виното. Винаги си носи по някоя. За всеки случай - жупанът се засмя. - Само съжалявам, че не можахме да видим сметката и на писаря. Но за това има още време. Нищо кой знае какво не се е случило!
- Как така нищо да не се е случило! Всичко се провали! - извика Докс и стовари ръце върху масата.
- Не съм съвсем сигурен! - Деян внезапно скочи на крака. - От предишното му отпуснато поведение не бе останало и следа. Очите му горяха, дишането му се учести. - Нима не виждаш, Докс? Така ще постигнем окончателно целта си. Няма да има мир. Расате и боилите ще умрат! Ще има война. А както сам отбеляза писарят, там се случват злополуки. Една заблудена стрела, и Мутимир няма да го има. Няма да има кой да нарежда на мен и на господаря ми Гойник! По-късно ще намерим начин да се справим и със Стоймир. Борис ще падне, а ти ще наследиш трона му.
Докс гледаше с широко отворени очи.
- Единственото, което трябва да направим, е да избием всички! - усмихна се Деян. - Ще запалим имението и ще представим всичко като предателство или както ни изнася. От просто по-просто!
- Ти си луд! - Дукум скочи заедно с всички останали на крака и изтегли меча си. - Нима си мислиш, че такова нещо ще ти се размине?!
- Разбира се! - разсмя се жупанът. - Ако се огледаш, ще видиш, че залата е пълна само с мои войници! Ще запалим имението и ще заличим всички следи. Вече се погрижих за стражите отвън. Дадох им вино да се сгреят, което, честно казано, не беше от най-доброто - Деян се засмя отново. - Е, няма да се споминат като лекаря, но ще проспят пожара, в който им е писано да загинат. След това ще обвиним вас за убийствата - жупанът разпери ръце. - С мен ли си, Докс?
Братът на хана стана бавно. Лицето му бе изкривено, пламъците на факлите хвърляха по страните му страшни червени сенки. Той също извади меча си и застана до сърбина.