Невидимия [bg]

Замисли се за близките на Грейди. Съпругата на прокурора не беше извършила нищо лошо. Да си женен за грешник, не те прави негов съучастник. Не, щеше да пощади госпожа Грейди.

Освен ако не го забележи.

Колкото до дъщерята, Криси… Той се почуди на колко години е и как изглежда. Може би щеше да ѝ хареса да живее в Кантон Фолс.

Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят…5

„Не — помисли си той. — Направи го. Хайде, хайде.“

И един силен ангел взе един камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…6

„Моят камък на възмездието, Грейди, е този безотказен швейцарски пистолет, а вестоносецът не е ангел небесен, а представител на достойните граждани на Америка.“

Той тръгна към колата.

Телохранителите още гледаха в друга посока.

Свещеникът отвори куфарчето и взе плана на Ню Йорк и пистолета. Скри оръжието в цветната карта и закрачи небрежно към автомобила. Телохранителите на Грейди стояха един до друг, с гръб към него. Единият се пресегна да отвори вратата на прокурора.

Пет метра…

„Господ да се смили над теб, Грейди…“

Изведнъж сякаш небето се срина върху раменете му.

— На земята, на земята, бързо, бързо, бързо!

Половин дузина мъже и жени както демони сграбчиха преподобния Суенсън за ръцете и го повалиха на тротоара.

— Не мърдай, не мърдай, не мърдай!

Единият грабна пистолета му, друг дръпна куфарчето, трети притисна врата му към плочника сякаш под тежестта на всички грехове на този град. Лицето му се одра в бетона, белезници стегнаха китките му, джобовете му бяха преровени за секунди.

Притиснат до земята, преподобният Суенсън видя как от колата на прокурора изскачат грима полицаи с бронирани жилетки.

— Долу, главата долу, долу!

„Господи, който си на небето…“

До главата му се приближиха мъжки крака. В контраст с грубостта на полицаите, които го натискаха, и заповедните им гласове, този човек беше изключително учтив. Заговори с мек южняшки акцент:

— Сега, господине, ще ви обърнем по гръб и ще ви прочетем правата. И вие трябва да ми кажете дали ги разбирате.

Неколцина полицаи го обърнаха и го изправиха на крака. Свещеникът с ужас се втренчи в другия мъж.

Беше онзи с тъмното яке, когото бе видял на Уошингтън Скуеър. До него стоеше русият мъж, който явно беше поел следенето след него. Третият, едрият човек, който се интересуваше кога започва концертът, стоеше наблизо.

— Господине, аз съм детектив Бел. Сега ще ви прочета правата. Готов ли сте? Добре.