Мъжът, жената и гладът [bg]

Негърката обаче знаеше, и то с подробности, историята на всичките улички в пределите на града, защото беше присъствала на раждането и развитието им. Клаудия научи, че улица „Лампариля“ дължи името си на един набожен гражданин, който всяка вечер запалвал кандилце за душите на умрелите до прозореца на къщата си, разположена на ъгъла, където днес тази улица се пресича с улица „Хавана“. На улица „Офисиос“ имало множество занаятчийски работилници на бижутери, ковачи, дърводелци, леяри и други майстори, чиито услуги били много ценени в колонията. Това средоточие на работилници в зоната се дължало на обстоятелството, че улицата свързвала два от най-жизненоважните центрове по онова време — Оръжейния площад и площад „Сан Франсиско“. Клаудия видя гъмжилото от двуколки, минувачи, колички, улични търговци, карети… Оживлението съперничеше с това по улиците на нейната Хавана, изпълнени с велосипеди, пешеходци и автомобили, които замърсяваха въздуха с вредните си газове. Въздухът в колонията обаче беше свеж, ухаещ на мамон и банани, на лук и кориандър, на манго и ананас, които зарзаватчиите предлагаха от количките си. Стигнаха почти до края и завиха по „Сол“, която по времето на Муба се наричала улица „Барутна“, защото там бил преместен погребът от крепостта „Ла Фуерса“. Окончателното име щяло да се роди по-късно, когато на ъгъла с „Агуакате“ била отворена кръчма с изрисувано слънце на фасадата. Преди да стигнат до това място, минаха край манастира „Санта Клара“, чиито бели стени се сториха на Клаудия по-величествени в истинската им роля на обител, отколкото в ролята на Център по реставрация и музеология, както тя го познаваше. Представи си как послушниците са се разхождали в двора, който тя самата беше прекосявала толкова пъти. Години по-късно от този манастир щеше да избяга — с помощта на монахиня на име сестра Инес — бъдещата графиня Мерлин, девойка от Хавана с непокорен характер, която един ден щеше да напише мемоарите си. Клаудия пое дълбоко въздух — искаше да попие цялата тази история, която за първи път се появяваше пред очите й като нещо истински нейно. Стигнаха до „Агуакате“ и завиха на юг. Една пресечка по-надолу, там, където улицата се пресичаше с „Лус“, Муба се спря пред оградата на манастира „Белен“ и посочи едно дърво, което се подаваше над зида. Клаудия разбра, че това огромно дърво71 е дало името на улицата, но не си спомняше да го е виждала в своето съвремие. Сигурно беше загинало или го бяха отсекли, преди тя да се роди.