Хладна кожа [bg]

На другия ден отидох дотам. Много гъстата мъгла не ми позволяваше да го видя, докато не стигнах почти до вратата. Беше горе-долу жив, доколкото можех да видя. Като зелка в главата и с подпухнали очи. Все още беше облечен като застрахователен агент. Островът никога не бе виждал по-неподходящо облекло. Ако бях запазил дори бледа сянка от чувство за хумор, щях да прихна. Бяла риза без копчета, черно сако, черни смачкани и раздърпани от битката панталони. Дори разхлабената вратовръзчица още висеше на врата му. Едното стъкло на очилата му се бе напукало като паяжина, обувките му — изцапани с кал. За една нощ се беше превърнал от дребен буржоа в парий без родина. В дясната си ръка държеше все още димящ пистолет. Това малко оръжие парадоксално му придаваше още по-беззащитен вид. Доприпка до мен през мъглата:

— Господин Каф, слава Богу! Мислех, че никога вече няма да видя човешко същество.

Не казах нищо, той беше само призрак от плът. Докато пребърквах колибата му, ме следваше като кученце. У някои хора допирът с преизподнята предизвиква многословие. Той много говореше, а аз изобщо не го слушах. Двата сандъка с муниции бяха под два големи чувала с варива. Имаха формата на малки ковчези. С железен лост отворих капака на първия и настъпи тишина, сякаш бяхме отворили гробница на светец. Разбърках куршумите.

— О, Господи! Наистина — каза той, коленичил до мен. — Съвсем сигурно е, че има пушка в някой друг сандък. Регламентът задължава експатрираните метеоролози да поддържат минимален арсенал. Снощи не си спомних за това. Не можех да мисля за нищо. За щастие носех този пистолет, за да се защитавам от содомитите на кораба. Кой би могъл да си представи, че този остров е обиталище на дявола?

— Човек никога не знае къде може да се озове. Редно е да знаем кой е нашият багаж — отсъдих аз.

— Ами тогава вие сте употребили много успешно своя — каза той и добави срамежливо: — Иначе нямаше да сте жив.

Имаше право. Което не означаваше, че не се чувствах леко засегнат. Аз не свалях очи от медните куршуми и не преставах да ги докосвам:

— Сега въпросът е вие също да го употребите успешно. От своя страна нямам нищо против да ви отстъпя половината от острова. Имате два сандъка с муниции. Няма да съжалявате, че ви вземам единия.

Премигна, без да разбира. Изправи се. С крак затвори зеещия капак. За малко да ми притисне пръстите.

— Да вземете мунициите на фара? Ама какво говорите? Мен, мен трябва да вземете!

Тонът му беше различен. За пръв път му посветих време да го разгледам. Беше от тези, които умират с надежда на устните.