Родени да убиват [bg]

Прави го за удоволствие, проклетникът престъпен, а и защото действително се интересува от крайния ефект. Прави го, защото жертвите са много повече ужасени от една космата, многокрака и многоока хищна гадина, отколкото от куршума или ножа. Ами Епстайн? След инжекцията вероятно е изпитал агонията на постепенното задушаване — мускулите му са изтръпнали, спазмите са го гърчили, въздухът му се е свършвал и накрая бедното му сърце просто е спряло да бие под общия натиск на отровения организъм.

В цялата работа имаше и послание. Сигурен бях. Послание главно за Джак Мерсие. Джак и Епстайн бяха заедно на онази фотография. Фирмата на Обър се занимаваше с правната страна на започнатото от Епстайн разследване на Братството и тъмните му дела. Усещах, направо знаех, че трябва да се върна в Мейн, че смъртта на Грейс Пелтие е свързана с действията, които може би баща й, а и други хора са организирали срещу Братството. Откъде обаче Пъд и хората зад него знаят, че Мерсие е истинският баща на Грейс? Не по-малко интересен бе въпросът как една изследваща историята на отдавна изчезнала религиозна група жена е стигнала дотам да стане заплаха за лидера на Братството? Можех да се досетя само за един отговор: някой я бе посочил на Братството с някаква цел — бяха я убили заради това.

Отново се опитах да се свържа с Мерсие, докато Рейчъл вземаше душ, но отново попаднах на същата прислужница и стандартния й отговор, че г-н Мерсие ще бъде уведомен за моето обаждане. Потърсих и Куентин Харолд, но и до него не можах да стигна. Изкушавах се да захвърля клетъчния телефон на земята и с все сила да го намачкам, да го смачкам, че да разбере проклетникът… Сетне ми хрумна, че той пак ще ми дотрябва, затова се задоволих да го захвърля на кушетката на Рейчъл с подобаващо омерзение. Всъщност какво толкова? Какво толкова важно можех да кажа на Мерсие? Нещо, което той не знае вече ли? Но пък не можех повече да стоя в неведение, особено когато някъде наблизо снове Пъд и Бог знае само какви пъклени планове крои.