Лейди Полунощ [bg]

Ема отвори вратата на студиото, внимавайки да не разлее двете препълнени купи със супа, които носеше.

Студиото се състоеше от две стаи - една, която Джулиън позволяваше на останалите да видят, и друга, в която не допускаше никого. Майка му, Елеонор, беше използвала по-голямото помещение като студио, а по-малкото - като тъмна стаичка, в която бе проявявала фотографии. Тай нерядко питаше дали химикалите и уредите за проявяване все още работят и дали би могъл да ги използва.

Ала втората стая в студиото бе единственото, по отношение на което Джулиън не отстъпваше пред желанията на по-малките си братя и сестри, нито предлагаше да се откаже от своето заради тях. Боядисаната в черно врата си оставаше затворена и никой, дори Ема, не беше допускан вътре.

Не че тя би го помолила за това. Джулиън нямаше почти никакво лично пространство и тя не искаше да го лишава от малкото, което бе успял да си отмъкне.

Основното помещение на студиото беше красиво. Две от стените бяха от стъкло; едната гледаше към океана, другата - към пустинята. Останалите две бяха боядисани в кремав сивкавокафеникав цвят и украсени с платната на майката на Джулиън, абстрактни картини в ярки багри.

Джулс стоеше до гранитния остров в средата, върху който бяха разпилени листове, кутии с акварели и тубички бои с поетични имена: ализариново червено, карминово алено, кадмиево оранжево, ултрамариново синьо.

Той допря пръст до устните си и хвърли поглед настрани. Тави се беше настанил пред един малък статив, въоръжен с кутия нетоксични бои, и цапаше смело по голям лист амба-лажна хартия, видимо доволен от пъстроцветното си творение. В кестенявите му къдрици имаше оранжева боя.

- Тъкмо го успокоих - каза Джулиън, докато Ема се приближаваше и оставяше купичките на плота. - Какво става? Някой разговаря ли с Марк?

- Вратата му все още е заключена - отвърна Ема. - Останалите са в библиотеката. - Тя побутна една от купите към него. - Хапни си. Кристина я направи. Пилешка супа с тортиля. Каза обаче, че нямаме подходящите люти чушки.