Третата тайна [bg]

Валендреа мълчеше, тъй като всички действия до този момент влизаха в задълженията на кардинал-шамбелана. Но не можеше да допусне кардиналите да черпят увереност от неговата твърдост. Само двама camerlengo бяха стигали до папския престол в по-новата история на Ватикана, затова тази позиция трудно можеше да се тълкува като трамплин към него. За съжаление същото важеше и за позицията на държавния секретар.

— Конклавът вероятно ще се събере навреме — подхвърли кардиналът на Венеция.

— След петнайсет дни, както е по закон — кимна Нгови.

Според апостолическата конституция, приета по времето на Йоан Павел II, конклавът за избор на нов папа можеше да се свика най-рано петнайсет дни след смъртта на предишния. Това време щеше да стигне за подготовката благодарение на завършването на пансиона „Света Марта“ — огромно, подобно на хотел здание, което по принцип се използваше от семинаристите. Така се сложи край на неудобствата, свързани с настаняването на пристигащите кардинали, за които преди се търсеха най-различни и често съвсем неподходящи помещения. Валендреа беше доволен от тази промяна, защото, ако не друго, новата сграда беше удобна. За пръв път я използваха по време на конклава, избрал Климент. Нгови вече се беше разпоредил за подготовката на 113 стаи, в които щяха да бъдат настанени кардиналите под 80-годишна възраст.

— Кога ще бъде издаден смъртният акт, кардинал Нгови? — попита нарочно високо той. Надяваше се, че африканецът ще отгатне скрития смисъл на въпроса му.

— Довечера във Ватикана ще пристигнат литургическият церемониалмайстор, прелатите и секретарят — отвърна Нгови. — Увериха ме, че дотогава ще научим и причината за смъртта.

— Ще се прави ли аутопсия? — попита друг кардинал.

Деликатен въпрос, помисли си Валендреа. Само един папа бе подложен на аутопсия в дългата история на Ватикана, при това по изрично настояване на кардиналите, които са подозирали, че той е бил отровен от Наполеон. Подобен въпрос бе възникнал и след неочакваната кончина на Йоан Павел I, но кардиналите се възпротивиха решително. В същото време смъртта на Климент не беше неочаквана. Бяха го избрали на седемдесет и четири, като повечето от кардиналите не криеха надеждата си, че няма да управлява дълго.

— Аутопсия няма да има — сухо отсече Нгови.

От тона му стана ясно, че дискусиите по този въпрос са изключени. При нормални обстоятелства Валендреа сигурно би възразил срещу това превишаване на правата, но в случая предпочете да замълчи. От устата му излетя лека въздишка на облекчение. Врагът му май беше решил да играе по правилата, а за щастие никой от кардиналите не изрази несъгласие. Неколцина от тях хвърлиха любопитни погледи в негова посока, сякаш чакаха реакция. Но мълчанието му беше сигнал, че държавният секретар е доволен от решението на кардинал-шамбелана.