Поглед в бъдещето [bg]

Освен това в нея имаше нещо друго — нещо екзотично. И явно харесваше белите мъже…

Не, не беше това. Не това я правеше толкова привлекателна. Разбра го чак след като стигна до него; след като го прие, без да си търси извинения. Мичико беше толкова пленителна, защото бе избрала Лойд Симко, партньора на Тео. И двамата бяха ергени, и двамата бяха свободни. Лойд беше с десет години по-възрастен от Мичико; Тео беше осем години по-млад от нея.

Причината не беше, че Тео е някакъв абсолютен работохолик, а Лойд бе спрял да помирише розите. Тео често наемаше яхти, за да поплава в езерото Лак Леман; Тео играеше крокет и бадминтон в лигата на ЦЕРН; Тео намираше време да послуша джаз в женевския клуб „О ша ноар“ и да ходи на театрални курсове в Люзин; дори от време на време посещаваше „Гранд казино“.

Но тази очарователна, красива, интелигентна жена беше избрала улегналия, спокоен Лойд.

А сега, както се оказваше, Лойд не бе готов да се обвърже с нея.

Естествено това не беше достатъчна причина да я пожелае. Но сърцето нямаше нищо общо с физиката; реакцията му нямаше как да бъде предвидена. Той наистина я желаеше и ако Лойд случайно я оставеше да му се изплъзне…

— И все пак — каза Тео, отговаряйки на коментара на Мичико, че баща й нямаше да одобри работата й като инженер, — със сигурност щеше да се възхищава на интелигентността ти.

Тя сви рамене.

— Сигурно, стига това да му беше от полза. — После помълча малко. — Но нямаше да одобри брака ми с бял мъж.

Сърцето на Тео прескочи — но дали заради Лойд, или заради самия него, не можеше да каже със сигурност.

— О!

— Той не вярваше на Запада. Не знам дали ти е известно, но сред младите хора в Япония е много популярно носенето на дрехи с щамповани английски фрази. Няма значение какво пише — важното е да показват, че са почитатели на американската култура. Всъщност надписите са доста забавни за онези от нас, които говорят английски. „С този край нагоре“. „Най-добро за консумация преди датата отдолу“. „За да създадете идеалната лукова глава“. — Тя се усмихна с нейната прекрасна, набръчкваща нослето й усмивка. — „Лукова глава“. Първия път, когато видях такава тениска, не можех да спра да се смея. Но един ден се прибрах с тениска, на която бяха щамповани английски думи — не фрази, просто отделни думи в различни цветове на черен фон: „кученце“, „кетчуп“, „шайба“, „много“ и „цел“. Баща ми ме наказа заради това, че съм облякла такава тениска.

Тео се опита да я погледне съчувствено, като в същото време се чудеше какво ли е било наказанието. Спрял й е джобните — или може би японските родители не отпускат джобни на децата си? Изпратил я е в стаята й? Реши да не пита.

— Лойд е добър човек — отбеляза той. Каза го, без да се замисля; може би думите просто бяха породени от някакво вътрешно усещане за феърплей, което се радваше, че притежава.