Един ден, един живот

Когато пристигнеше всяка фотография, аз се опитвах да си спомня кога е направена. Отначало споменът ми беше като самата моментна снимка — мимолетен и изчерпан в себе си образ, но установих, че ако затворя очи и се концентрирам, времето започва да тече назад. И всеки път си спомням какво съм си мислел.

Това е другата част от албума. На страницата срещу всяка снимка съм написал какво си спомням за тези мигове, и по-конкретно какво си спомням за теб.

Наричам този албум «Нещата, които трябваше да ти кажа».

Някога ти дадох клетва на стълбите пред кметството, а сега, като твой съпруг вече трийсет години, ти давам втора: отсега нататък ще стана мъжа, който винаги е трябвало да бъда. Ще бъда по-романтичен съпруг и ще се възползвам максимално от годините, които ни остават заедно. И се надявам във всеки безценен миг да казвам или да правя нещо, което ще те убеждава, че никога не съм обичал никого, колкото обичам теб.

С цялата ми любов,