Край Бизоновото езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Гея-Либрис
- ISBN: 954-9550-09-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Бизоновото езеро». Краткое содержание книги:
Тримата ловци вървяха безмълвно и бързо. Първият хълм остана зад тях, скоро и вторият… и тогава Фабиан спря, посочвайки странично напред и нагоре.
— Вижте водопада!
Слънцето хвърляше лъчистата си светлина върху сгромолясващата се водна маса и се образуваше великолепна дъга.
Минута-две мъжете стояха мълчаливо, съзерцавайки великолепното зрелище. Фабиан повторно вдигна ръка.
— А там е гробът на вожда. Виждате ли конския скелет и трофеите, с които е украсен?
В този миг откъм пирамидата долетя звук, който ги накара да се ослушат. Разстоянието беше прекалено голямо, за да чуят вика на Кучильо и да разпознаят тембъра му.
Никой от тях не наруши тишината. Чакаха с напрегнат слух.
Вторият вик на Кучильо прозвуча, после стана мирно и тихо.
— Беше човек — отбеляза Пепе.
— Не беше животно, наистина — отговори канадецът. — Ти на какво мнение си, Фабиан? Твоите уши са по-млади от нашите и по-чувствителни към звука.
— Човек беше, но това не бе вик, който се отнася до някого, а вопъл на голяма болка или изключителна радост. Кое от двете е вярно, не можах да разбера, не сме достатъчно близо.
— Човекът сигурно е при бонансата и се е прехласнал — предположи Пепе Дормилон.
Боа роз поклати глава.
— Сине мой, къде според теб се намира този, който нададе двата вика?
Старият добродушен канадец не пропускаше възможността да се убеди, че приемният му син си заслужава славата на растреадор, с която се ползваше.
Фабиан разбра и се усмихна.
— Не е при бонансата — отговори той, — а горе при индианския гроб, иначе едва ли щяхме да доловим звуците.
Беше прав. Между тях и скалния конус се издигаше малко, изтеглено възвишение, над което надничаше само горната част от гробницата. Пирамидата и хълмчето биха отклонили звуковите вълни, ако Кучильо се намираше долу при бонансата.
— Добре! И какво следва от това за нас, сине мой?
— Че той може да ни види, ако има добри очи, а ние не.
— Правилно. Ако погледне към нас, ще ни види като три приближаващи се точки. Наоколо няма никакво укритие и не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да стигнем колкото може по-бързо и съвсем плътно един зад друг височинката. За няколко секунди той ще ни вижда само като една точка… после ще сме изчезнали зад хълма.
Ако знаеха, че Кучильо беше зает със съвсем други неща, щяха да сметнат предпазната мярка за излишна. Но като опитни ловци не можеха да постъпят по друг начин.
Те се изкачиха по височината и скрити зад една скала, внимателно огледаха скалистия връх.
Кучильо бързаше надолу. Фигурата му се виждаше ясно и Фабиан веднага го позна.
— Кучильо!
— Убиецът? — извика Пепе. — Санта Лаурета, та ние веднага можем да спипаме негодяя, ако хукнем нататък. Напред, приятели!
— По-полека, Пепе! Или може би знаеш още кой се намира зад гробницата?
— Веднага ще разберем, ако отидем там — рече някогашният брегови пазач, който като испанец имаше по-огнен темперамент от предпазливия канадец.
— За тая работа има време. Нека почакаме дали няма да се покаже някой друг!
Те замряха неподвижни. Дълго не можаха да забележат нещо особено и Пепе се канеше да даде воля на нетърпението си, когато внезапно Кучильо се зададе на кон иззад долния край на скалния конус и препусна в бърз галоп между тях и гробницата.
— Да го застрелям ли, Боа роз? — попита Пепе, вдигайки пушката.
— Не. Трябва да поговорим с него, преди да умре. Остави го, следата му бездруго ще ни отведе при него!
Дормилон смъкна оръжието. Кучильо изчезна в една клисура, която се източваше нагоре между хълмовете.
Почакаха още малко, но Пепе не се сдържаше повече.
— Тръгвате ли с мен, или сам да отида отсреща?
Боа роз плъзна изпитателен поглед наоколо и отговори:
— Ние ще държим под обстрел с пушките си цялото пространство между нас и гробницата, а ти се качвай горе, Пепе. Ще видиш дали има някой зад индианския монумент и ще ни дадеш знак какво да правим. Ние оставаме временно тук, за да ти се притечем на помощ, ако се наложи.
Пепе се спусна по отвъдния склон, стигна тичешком до пирамидата и я изкатери. Като стигна с глава до горния ръб, първо погледна предпазливо, за да се убеди, че на площадката няма никого. Видя, че теренът е празен и се метна горе.
Приведе се и се промъкна до срещуположната страна, откъдето можеше да се погледне към Златната долина. Видя Диас, който седеше съвсем сам на камъка и се занимаваше с пушката си. Освен индианския убиец друг не се мяркаше. Пепе махна назад към възвишението, за да разберат спътниците му, че трябва да го последват. След минута-две те бяха при него.