Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
Наложниците се оказаха прави — мъжете обичаха да ги галят, а тя обичаше да го докосва.
Когато Ремингтън впери поглед в нея, в сенчестите дълбини на очите му нямаше нищо ледено. Те горяха. Той гореше. Ръцете му уловиха внимателно нощницата й и я разкъсаха. Прекрасната дантела устоя, но коприната се предаде с тънък, режещ звук.
Коприна и дантели, луксозни и красиви неща, които той съсипа, сякаш тя не ги заслужаваше. Щеше й се да го удари.
— Защо го направи?
— Пречкаше ми се. — Той отметна скъсания плат.
Ремингтън изпиваше с поглед тялото й и щом зърна блясъка в очите му, Елинор разбра, че той е бил сериозен. Беше разкъсал нощницата, защото му се е пречкала. Но тя щеше да запомни този урок.
— Никога досега не си била с мъж. Не знаеш какво мога да ти причиня. Какви усещания ще събудя у теб. Как мога да забавя идващото удоволствие. Как мога да те тласна към него. — Все още опрян на ръце, той сведе глава и засмука едното й зърно.
Шокът беше заменен от неземни усещания. Тя се изви под него и стисна косата му, мъчейки се да го задържи там, желаейки той да не спира, защото устните му я докарваха до екстаз.
Той се премести на другата гърда, облиза зърното с език. Дразнеше я, играеше си с нея, отказваше й блаженството. Когато заговори, дъхът му погали вдлъбнатинката между гърдите й:
— Кожата ти е сатен: разкошен, чувствителен сатен.
Дали съзнаваше какво й причинява с това ласкателство? Тя изви хълбоци, копнеейки да почувства тежестта му върху себе си. Копнеейки за нещо повече.
Той се отпусна отгоре й. Плътта им пламна. Зърната й се сгушиха в косматите му гърди. Мускулестите му бедра я приковаха на дюшека. Мъжествеността му се притисна между краката й и за пръв път Елинор разбра защо той я беше възбудил с пръсти.
Защото сега имаше представа какво е да те изпълни чуждата плът и тя го желаеше неистово. Това, което преди й се струваше естествено — да бъде празна — сега й се струваше непоносимо болезнено.
Тя се притисна към него, търсейки облекчение.
Но не намери такова. Вместо това той взе лицето й в шепи и я накара да застане неподвижно.
— Кажи ми какво искаш да направя.
Тя изхленчи. Да му каже? Все едно той не знаеше!
— Кажи ми — настоя Ремингтън. — Напътствай ме. Ще сбъдна съкровените ти мечти, но първо трябва да изречеш думите.
Сега Елинор разбра намеренията му. Той искаше тя да капитулира физически и психически. Искаше тя да мисли за сливането им и да му позволи… пълен достъп до тялото си. През целия си живот тя не беше ругала никого. Но сега постави ново начало:
— Копеле!
— Грешиш. Родих се като дете на женени родители. — Палците му се сключиха под брадичката й, повдигайки лицето й към неговото. — Всъщност те бяха женени доста преди да се родя. Елинор…
Това беше първият път, когато я наричаше по име, и тя добре разбираше значимостта на този момент. Хълбоците му се разлюляха съблазнително.
— Елинор, кажи ми какво искаш. — Той отново се размърда чувствено. Дълбоко в утробата й се зароди нужда. — Няма да спечелиш. Ще се подчиниш на желанията ми. Предай се, Елинор. Предай се.
Ремингтън беше прав. Той знаеше твърде много и разбираше реакциите на тялото й по-добре от нея самата. Тя отстъпи с въздишка.
— Искам те… моля те… — Тя обви крака около кръста му. Не го съзнаваше, но се мъчеше да се нагласи в поза, удобна за проникване.
— За какво ме молиш? — Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, погалиха ги, обсипаха ги с ласки.
Този мъж беше майстор в изкуството на измъчването.
— Моля те, Ремингтън. — Тя умишлено използва името му, за да го умилостиви. — Искам те в себе си. Искам да се изгубим в екстаза… поне за малко. Искам да изпълниш обещанието си и да ми доставиш удоволствие.
Той се изсмя — дълбок, гърлен смях, който отекна в ушите й.
— Значи настояваш да спазя обещанието си. Знаех, че си умно момиче. Сега получих доказателството. Това беше предизвикателство. Отлично. — Ръката му разтвори срамните й устни и Ремингтън се нагласи за проникване.
Но той не бързаше да я вземе грубо. Въздържаше се. Докосна я единствено с главичката на своята мъжественост, и то съвсем леко. Съвсем спокойно и бавно. А тя… тя се нуждаеше от движение, от борба, от скорост, за да облекчи напрежението, което я измъчваше.
— Побързай — примоли му се Елинор. — Ох, побързай, побързай!
Той се засмя иронично и въобще не побърза. Тя отметна глава назад. Сграбчи задника му и заби нокти в стегнатата плът.
— Е, щом искаш, може и да поускоря темпото. — Огромният му член си проправи път навътре, разпъна я и лекият дискомфорт, който Елинор изпитваше, се превърна в болка.
— Какво?… — Тя се помъчи да се изправи. — Но ти ме подготви!