Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Да вървим.
Два дни по-рано, след многобройни обаждания до бивши служители в ЛРД, Аби беше ударила джакпота с един лаборант, на име Марк Корсо. Представяйки се за журналистка, която пишеше статия за нечестните трудови практики в ЛРД, тя наистина успя да му влезе под кожата. Той не само беше ядосан от това, че са го уволнили, но и умираше от нетърпение да разкрие всички мрачни тайни на ЛРД — или поне така твърдеше. Освен това намекна, че разполага с гореща информация, която „направо ще издуха ЛРД“.
Те прекосиха парка и тръгнаха към една от многото еднакви къщи, с влажни стени и спуснати пердета. Изкачиха се по стълбите и Форд натисна звънеца. Аби чу самотното му иззвъняване. Почакаха известно време. Той позвъни отново.
— Сигурна ли си, че каза четири часа?
— Абсолютно — отвърна Аби.
— Може да е размислил.
Аби бръкна в джоба си, извади мобилния телефон, който Форд й беше дал и набра номера на Корсо.
— Чуваш ли? — От вътрешността на къщата едва се чуваше музика.
Форд се наведе към вратата.
— Затвори и отново набери — каза той.
Тя го направи.
Музиката спря и само след минутка се чу отново.
— Това е неговият телефон — каза Аби. — Само един инженер от НАСА ще си нагласи телефона да звъни с мелодията от „Серенити“.
Нямаше как да надникнат вътре; пердетата бяха спуснати плътно — дори онези на втория етаж. Къщата изглеждаше затворена отвсякъде. На вратата имаше три малки прозорчета, подредени диагонално, но те имаха матови стъкла.
Форд коленичи и проучи дръжката и ключалката.
— Няма следи от нахлуване.
— Какво да правим?
— Обади се на полицията анонимно — каза той, — и наблюдавай.
Те отидоха в парка от другата страна на улицата. На ъгъла имаше една стара телефонна будка. Форд хвана слушалката с кърпичка и набра 911.
— Дригс авеню, номер 87 — каза той с дрезгав глас. — Спешен случай. Веднага вървете там. — После затвори. Когато излезе от кабината, Аби се стресна от сериозния вид на слабото му лице. Реши да се пошегува, но после размисли.
Форд се върна в парка и тръгна по алеята с ръце в джобовете. Аби вървеше до него. Скриха се от дъжда под козирката на един летен павилион и зачакаха полицията да пристигне. След няколко минути полицейските коли се появиха на Дригс авеню — полицейските им лампи светеха, но сирените бяха изключени. Спряха пред къщата. От първата кола слязоха двама полицаи, качиха се по стълбите и почукаха на вратата. Отговор нямаше.
— Да се приближим — каза Форд и тръгна натам. До вратата вече стояха трима полицаи и чукаха настойчиво, а четвъртият стоеше до полицейската кола и говореше по радиостанцията. Едно от ченгетата извади щанга от багажника на колата си и разби едно от прозорчетата на вратата. Почисти стъкълцата, бръкна вътре и отключи вратата.
Двете ченгета влязоха вътре, едното носеше радиостанция в ръка.
Форд бързо прекоси улицата и се наведе през прозореца на втората полицейска кола.
— Проблем ли има?
— Рутинна проверка — отвърна ченгето, като им махна с ръка да си вървят.
Внезапно радиостанцията пропука и оживя.
— Имаме двойно убийство на Дригс 87; имаме две коли на мястото, запечатваме помещението. — Ново пропукване. — … две линейки и криминалисти са на път; 10–13 отдел убийства… — Почти веднага се чу вой на сирени. От другата страна на улицата Аби можеше да види през вратата вътрешността на всекидневната: стена, опръскана с кръв, и под нея бос женски крак.
51.
Аби се изуми колко бързо пустият парк се напълни с народ. Те се появиха от кварталните къщи и апартаменти — белокоси дами, говорещи на полски, мъже на средна възраст с бирени шкембета, млади професионалисти, хип-хоп хлапета, наркомани, пияници, магазинери и юпита се събираха на групи пред малката триетажна тухлена къща. Форд и Аби се смесиха с тълпата, докато полицията отблъскваше всички назад и слагаше барикади, за да блокира улицата. Пристигнаха две линейки, последвани от коли без маркировка, в които се бяха натъпкали детективите от отдел убийства, микробусът на криминалистите и най-накрая микробусът на местния новинарски канал.
Аби се придвижи напред, заслушвайки се в приказките. Незнайно как тълпата вече знаеше всичко: две тела, открити в коридора, застреляни от упор, къщата обърната с краката нагоре. Никой не беше чул нищо, никой не беше забелязал странни хора, никой не беше видял паркирани отпред коли.
Докато ченгетата подвикваха към нарастващата тълпа, Форд кимна на Аби и двамата си проправиха път до групичка местни жени.
— Извинете — каза Форд, — аз съм нов в квартала. Какво се е случило?