Племенницата на сомнамбула
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Племенницата на сомнамбула». Краткое содержание книги:
— Но тогава не би могло да бъде 3:00 сутринта, когато Дънкън е видял фигурата на сомнамбула?
— Положително не. Било е 00:15, когато Една в сомнамбулен транс е скрила ножа под масичката. Таза игра със стрелката бе добре дошла за Харис.
— Но той избяга?
— Разбира се. Щом ме чу да казвам, че Дорис Съли Кент е в съдебната зала и че сме се споразумели с нея, той разбра, че тя ще свидетелствува относно телефонния разговор и ще разкаже откровено за срещата си с Мадъкс и Дънкън и за нейното уговаряне. Харис схвана рано в играта, че фактът на заминаването на Дорис Кент за Лос Анжелос след телефонния разговор е обстоятелство, което ще постави него под съмнение, ако някой прецени напълно значението на случилото се. Също така твърдението на Дънкън, че са били заедно с Мадъкс, когато са се договаряли с Дорис Кент за срещата по телефона в 23:00, напълно провали версията на Харис, че Мадъкс е телефонирал на мисис Кент в 3:00 сутринта.
— А и Мадъкс също избяга. Защо?
— Той бе забъркан в измама и единствената му надежда да изплува от тинята беше да уреди изгодно за себе си парично споразумение с Питър Кент. Като не успя, надеждата му бе, докато Кент е в затвора, да уреди нещата с Дорис Кент. Когато видя, че и тази врата е затворена, изчезна, но той не бягаше от обвинение в убийство, а от обвинение в измама.
— Щеше ли да се стигне до обвинение срещу Питър Кент, ако Рийз не бе заменил стаята си с тази на Мадъкс?
— Ако проследиш всичко от самото начало, ще видиш, че внушението за тази размяна изхожда пак от Харис. Рийз е бил хипохондрик и за Харис е било достатъчно само да подхвърли идеята за смяната на стаите с цел да избегне течението и всичко се е подредило, както той го е желал. Припомни си, че Харис бе любимец на цялата къща. Мил, привлекателен…
— Господин областният прокурор Хамилтън Бъргър сигурно остана изумен?
— И още как! Докато слушаше обясненията ми в кабинета на съдията Маркъм, така зяпна, че набута пурата в устата си откъм горящата й страна и изгори устните си до обезобразяване — каза Мейсън.
Тъкмо Дела Стрийт понечи да отвърне нещо и вратата за чакалнята се отвори. На прага се появи Джексън.
— Очаквате ли бишоп Малъри, мистър Мейсън?
Адвокатът поклати глава, засмя се и отвърна:
Точно владиците стоят малко по-далеч от обсега на моите занимания, Джексън. Какво иска този?
— Не пожела да ми изложи същността на работата си, но се интересува може ли човек да бъде арестуван за убийство, след като са изтекли три години оттогава.
— И този човек е владика? — повдигна Мейсън вежди в почуда.
— Да. Епископален бишоп от Австралия.
Очите на Мейсън бляснаха с интерес.
— Предполагам, че отправя въпроса си от името на някой покаял се свой енориаш?
— И аз помислих същото отначало, но той настоява да ви види и изглежда извънредно разтревожен. Ръката му трепереше, когато поднасяше запалена клечка кибрит към цигарата си, и започна да заеква, когато ми обясняваше от какво голямо значение е да ви види лично.
Мейсън погледна към Дела Стрийт, която поклати глава и каза:
— Толкова много хора искаха да се срещнат с вас, шефе. Задържах ги, докато приключите с това трудно дело. Да допуснем, че отговорите на този бишоп да поприказва с Джексън или да си намери някой друг адвокат?