Стоманения плъх

Поклатих глава. Мислите ми вече се бяха прояснили.

— Това не е работа за един бъдещ фермер. Но трябва завинаги да запомниш, че си се изправил срещу страха си и си го победил. Това ще ти бъде от полза през остатъка от живота ти. Джим ди Гриз обаче плаща дълговете си — така че ти се връщаш във фермата. Колко струва една ферма?

Той зяпна и затършува из паметта си.

— Никога не съм купувал ферма.

— Сигурен съм в това. Но навярно познаваш някой, който е купувал.

— Старият Кветчи се върна от войската и плати на вдовицата Рослайър двеста и дванайсет гроша за нейния дял от фермата.

— Чудесно. Като предвидим петстотин заради инфлацията, трябва да ти стигнат. Дръж се за мен, момче, и пак ще забиваш палешника. А сега върви в кухнята и опаковай малко храна, докато аз изпълнявам първата част от плана.

Положението напомняше на партия шах, която разиграваш в главата си. Съвсем ясно виждах възможностите за ходове. Ако се изиграеха както трябва, партията щеше да завърши с неизбежна победа. Направих първия ход.

Уморен, със зачервени очи, Капо Димонте се беше отпуснал с бутилка вино в ръка на трона си. Проправих си път сред офицерите и застанах до него. Той се намръщи и махна с ръка.

— Махни се, войнико. Ще си получиш наградата. Свърши добра работа днес, видях това. Но сега ни остави, имаме да обмисляме планове…

— Точно затова съм тук, капо. За да ви кажа как да победите капо Докия. Служил съм при него и знам тайните му.

— Говори!

— Насаме. Отпратете другите.

Той се замисли за миг, после махна с ръце. Хората му се отдалечиха с мърморене. Отпиваше от виното си, докато вратата не се затвори зад последния от тях.

— Казвай каквото знаеш — заповяда Димонте. — Говори бързо, защото съм в отвратително настроение.

— Както и всички ние. Онова, което исках да ви кажа насаме, не се отнася за Докия — все още. Вие ще го нападнете, сигурен съм в това. Но за да гарантирам успеха ви, аз ще привлека капо Динобли и тайните му на ваша страна. Атаката ще е много по-лесна, ако всички те са заспали, когато прехвърлим стените.

— Динобли не знае повече за тези неща от мен, така че недей да ме лъжеш. Той боледува и вече повече от година е прикован на легло.

— Знам това — убедително излъгах аз. — Но на вас ще ви помогнат онези, които използват крепостта му за собствените си цели, онези, които принудиха Черните монаси да тръгнат срещу тях.

Той се изправи на стола си и очите му заговорнически проблеснаха.

— Върви тогава при тях. Обещай им дял от плячката и ако успееш, също ще получиш своето. Върви от мое име и им обещай каквото искаш. Преди да изтече този месец, главата на Докия ще се пече на шиш в огнището ми, тялото му ще бъде разкъсано от нажежени до бяло пики и…

Тирадата му продължи още, но аз не проявих особен интерес. Това беше ход с пешка за начало. Сега трябваше да атакувам с по-силна фигура. Поклоних се и го оставих да мърмори на трона си, разливайки виното наоколо, докато размахваше ръце. Този род хора бързо се възпламеняваха.