Отмъщение в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отмъщение в смъртта». Краткое содержание книги:
Познаваше различните религиозни учения, които я караха да се чувства объркана и смутена. Защитниците на всяка религия твърдяха, че са прави, че само тяхното учение е истинско, и през вековете бяха водили безброй кръвопролитни войни, за да го докажат.
Ив сви рамене и взе една от трите статуетки на Мадоната, които бяха на бюрото й. Беше прекарала детството си в държавен приют, а законите забраняваха сирачетата да получават религиозно образование. Различни църковни групи упорито се мъчеха да променят този закон, но засега не бяха постигнали никакъв успех. Ив смяташе, че и без тяхната помощ се е справила добре. Сама беше изградила представата си за доброто и за злото, за реда и хаоса, за престъплението и наказанието.
И все пак се предполагаше, че религията напътства и утешава. Ив погледна към купчината дискове, които беше събрала при проучването си върху католицизма. Тази религия си оставаше загадка за нея, но може би точно това беше целта — мистерията да остане неразгадана и скрита под външния блясък и великолепие. А ритуалите на католическата църква бяха изключително зрелищни.
Ив огледа статуетката, която държеше. Рурк я беше нарекъл СДМ, все едно, че говореше за своя приятелка, за близък човек, с когото можеш да споделиш тревогите си. Представяше си как някой си казва: „Не успявам да намеря разрешение на проблема. Ще попитам СДМ.“
Но едновременно тя беше най-святата жена, жената, която трябваше да послужи за пример. Тя беше девицата, призвана да роди Божия син и да го види да умира на кръста заради човешките грехове.
А сега някакъв умопобъркан оскверняваше образа й, като я правеше свидетелка на зверствата, причинявани от едно човешко същество на друго.
Майката — това беше ключът към откриване на убиеца. Неговата майка или друга жена, която болното му съзнание оприличаваше със Светата Дева.
Ив не си спомняше майка си. Не я беше виждала дори в сънищата си, които не можеше да контролира. Нямаше спомени за глас, тананикащ приспивна песен, или извисил се в пристъп на гняв, нито за ръка, която я милва или раздразнено й удря плесница.
И все пак жена я беше носила девет месеца в утробата си, бе я дарила с живот. Но какво се беше случило после? Избягала ли бе или беше умряла, оставяйки Ив сама на света, за да бъде смазвана от бой и обезчестявана. Оставяйки я да трепери като изплашено животинче в студените и мръсни стаички и да очаква поредния побой и изнасилване.
Тя тръсна глава и си каза, че това сега няма значение. Важна беше средата, в която беше израснал престъпникът, която беше оформила характера му.
Ив Далас знаеше, че е постигнала всичко сама и че никой не й е помагал със съвети.
Остави статуетката на бюрото и се загледа в спокойното й, красиво лице.
— Използвал те е като „реквизит“ при ужасяващите си деяния — промърмори, — още един от многобройните му грехове. Трябва да му попреча да убие нова невинна жертва. Питам се дали няма да ми помогнеш… — Сепна се, когато осъзна, че говори на статуетката, позасмя се и прекара пръсти през косата си. Реши, че католиците са знаели как да изработват статуетките — докато усети, човек започваше да разговаря с каменните изображения като с живи хора… да отправя молитви…
Напомни си, че не с молитви ще залови психопата, а с усилена работа. Щеше да се прибере вкъщи, да вечеря и да се наспи добре, за да бъде бодра на следващия ден.
Слезе в гаража и забеляза, че колата на Медавой я няма. Върху предното й стъкло не беше залепена бележка със заплашителен текст, което й подсказа, че колегата й не е видял вдлъбнатината във вратата на новото си возило.
Стъпките й ехтяха в огромното помещение. Дочу вой на включен двигател и скърцане на гуми по асфалта. След секунда покрай нея премина автомобил, който се стрелна в нощта.
Ив разкодира ключалките и понечи да отвори вратата. Дочу зад себе си стъпки, рязко се извърна и приклекна с оръжие в ръка.
Човекът спря и вдигна ръце.
— Много си бърза. Поне съобщи правата ми.
Тя позна детектива от нейния отдел и побърза да прибере оръжието си.
— Извинявай, Бакстър.
— Май си прекалено изнервена, Далас.
— Човек може да очаква всичко в тези гаражи — не бива да се промъкваш незабелязано, защото някой ден ще си изпатиш.
— Какво говориш, та аз само бързах да се кача в колата си. — Той намигна и добави: — Имам среща с една страхотна сеньорита.
— Оле, Бакстър — промърмори Ив и раздразнена от себе си, седна зад волана. Двигателят се включи едва при третия опит. Тя се зарече на другата сутрин лично да отиде в сервиза и да убие първия попаднал й механик.