Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред
Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

Электронная книга - «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред». Краткое содержание книги:

„Сблъсъкът на цивилизациите“ е една от най-значимите книги, появили се след края на Студената война.
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 205
Перейти на страницу:

Следователно основната предпоставка за съществуването на ИАИК е, че икономиката върви след културата. Австралия, Нова Зеландия и САЩ са изключени от него, защото в културно отношение те не принадлежат към Азия. Успехът на ИАИК обаче зависи в огромна степен от участието на Япония и на Китай. Махатир настоява японците да се присъединят към Клуба. „Япония е азиатска страна. Япония е част от Източна Азия — заявява той пред японска аудитория. — Няма как да пренебрегнете този геокултурен факт. Мястото ви е тук.“203 Японското правителство обаче не е склонно да се включи в ИАИК, отчасти страхувайки се да не накърни интересите на Съединените щати, отчасти защото не е единно по въпроса дали Япония трябва да се идентифицира с Азия. Ако Япония се присъедини към ИАИК, тя ще заеме господстваща позиция в него, което по всяка вероятност ще предизвика опасения и несигурност сред членките и противоречия с Китай. В продължение на няколко години се говореше много, че Япония ще създаде азиатски „блок на йената“, който да бъде баланс спрямо Европейския съюз и НАФТА. Япония обаче е самотна държава, която има малко културни връзки със съседите си и до 1995 г. на бял свят не излезе никакъв „блок на йената“.

Макар АСЕАН да прави малки стъпки, макар блокът на йената да си остава мечта, а Япония да се колебае, икономическото взаимодействие в Източна Азия се развива с бързи темпове. Експанзията се корени в културните връзки между източноазиатските общества. Тези връзки пораждат „несекваща неформална интеграция“ на една опираща се на Китай международна икономика, сравнима в много отношения с Ханзата и „вероятно de facto водеща до китайски общ пазap“204 (вж. с 238–248). В Източна Азия, както и навсякъде другаде, културната общност е предпоставка за значима икономическа интеграция.

Краят на Студената война стимулира усилия за създаването на нови и за съживяването на стари регионални икономически организации. Успехът на тези усилия в огромна степен зависи от културната хомогенност на съответните държави. Планът на Шимон Перес от 1994 г. за общ пазар в Близкия изток вероятно дълго време ще си остане „мираж в пустиня“. Както заявява един арабски политик, „арабският свят изпитва потребност от институция или от банка за раз-витие, в които участва Израел.“205 Асоциацията на карибски-те държави, създадена през 1994 г., за да свърже КАРИКОМ с Хаити и с испаноезичните страни от региона, не проявява особена готовност да преодолее лингвистичните и културните различия на разнородните си страни-членки, изолацио-низма на бившите британски колонии и тяхната несъмнена ориентация към Съединените щати.206 От друга страна, уси-лията на по-хомогенни в културно отношение организации се радват на успех. Макар и разделени по субцивилизационни линии, през 1985 г. Пакистан, Иран и Турция възстановиха създадената през 1977 г. и почти забравена Регионална организация за развитие, преименувайки я в Организация за икономическо сътрудничество. В резултат на това бяха сключени споразумения за намаляване на митническите тарифи и за редица други мерки, а през 1992 г. ОИС бе разширена, включвайки още Афганистан и шестте мюсюлмански бивши съветски републики. Междувременно петте средноазиатски бивши съветски републики постигнаха през 1991 г. принципно споразумение за създаването на общ пазар, а през 1994 г. двете най-големи държави — Узбекистан и Казахстан — подписаха споразумение за „свободно движение на стоки, услуги и капитал“ и за координирането на тяхната фискална, монетарна и митническа политика. През 1991 г. Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай се обединиха в Меркосур, с цел да изпреварят нормалните етапи на икономическата интеграция, и през 1995 г. вече създадоха частичен митнически съюз. През 1990 г. пребивавалият в дълъг застой Централноамерикански общ пазар създаде зона за свободна търговия, а през 1994 г. не по-малко пасивната дотогава Андска група основа митнически съюз. През 1992 г. Вишеградските страни (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) постигнаха споразумение да изградят Централноевропейска зона за свободна търговия, a през 1994 г. ускориха темповете за нейната реализация.207

вернуться

203

Japan Times, 7 November 1994, p. 19; Economist, 19 November 1994, p. 37.

вернуться

204

Murray Weidenbaum, „Greater China: A New Economic Colossus?“, Washington Quarterly, 16 (Autumn 1993), 78–80.

вернуться

205

Wall Street Journal, 30 September 1994, p. A8; New York Times, 17 February 1995, p. A6.

вернуться

206

Economist, 8 October 1994, p. 44; Andres Serbin, Towards an Association of Caribbean States: Raising Some Awkward Questions, Journal of Interamerican Studies, 36 (Winter 1994), 61–90.

вернуться

207

Far Eastern Economic Review, 5 July 1990, pp. 24–25, 5 September 1991, pp. 26-27; New York Times, 16 February 1992, p. 16; Economist, 15 January 1994, p. 38; Robert D. Hormats, „Making Regionalism Safe“, Foreign Affairs, 73 (March/April 1994), 102-103; Economist, 10 June 1994, pp. 47-48; Boston Globe, 5 February 1994, p. 7. 3a Mercosur вж. Luigi Manzetti, „The Political Economy of MERCOSUR“, Journal of Interamerican Studies, 35 (Winter 1993/94), 101–141 и Felix Pena, „New Approaches to Economic Integration in the Southern Cone“, Washington Quarterly, 18 (Summer 1995), 113–122.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 205
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)