Власт
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Вапирев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Власт». Краткое содержание книги:
Дъжд от куршуми разпръсва тълпата от туристи и забързани чиновници.
Група терористи нахлува в Белия дом, оставяйки след себе си трупове на невинни жертви.
Със светкавична бързина Тайните служби евакуират президента в подземния бункер.
Но не и преди похитителите да вземат няколко десетки заложници.
На ход е Мич Рап, по прякор Железния.
С деликатната задача да овладее хаоса той прониква в Белия дом… и скоро разбира, че атаката срещу президента е завръзката в един опасен сценарий. А жертвите, заложниците и дори терористите са само статисти.
Мич Рап попада в смъртоносен капан — някой от правителството упорито му пречи да изпълни успешно мисията си…
Флъд се поизправи в стола си. Искаше да каже на Роуч, че вицепрезидентът беше предложил това развитие, но във Вашингтон нещата не се правеха по този начин.
— В събитията от тази сутрин най-голямата грешка, която допуснах, беше, че не ви информирах. — Генерал Флъд погледна първо Роуч, а после — Бакстър. — Ще се постарая да не се повтаря.
Роуч и Бакстър приеха извинението с кимване, но Макмахън стисна юмруци.
— Какво още не сте ни казали? — попита.
Флъд и Стансфийлд не реагираха. Бакстър и Кинг се спогледаха.
— Какво още? — настоя Макмахън. — Не можете да ме изпращате там, без да ми кажете всичко. Трябва да използвам всяко предимство, с което разполагаме.
Директор Стансфийлд харесваше Скип Макмахън. Дори му се възхищаваше. Създалата се ситуация обаче беше необичайна. Макмахън беше подложен на огромно напрежение. Стансфийлд, както обикновено, мислеше няколко хода напред. Не му допадаше идеята да сподели всичко със Скип. Старият разузнавач си представяше Азис, опрял пистолет в главата на някой от заложниците и поставящ условия. Подозираше, че ако сподели всичко, Макмахън ще реши да предложи част от информацията срещу освобождаване на още заложници. Не можеха да си го позволят. Рап беше една от най-силните карти в тази игра и не можеха да я размахват пред другите играчи.
Стансфийлд наблюдаваше Макмахън, който не отделяше поглед от Бакстър и Кинг, подозирайки, че и двамата знаят повече. Трябваше да действа бързо, преди някой от тях да си отвори устата.
— Трябва да ви кажа нещо — заговори бавно. Сложи на масата последния брой на „Вашингтон Поуст“. Заглавие на първа страница тръбеше: „ЦРУ се превръщат в герои на деня, давайки информация на Тайните служби“.
— Как е попаднала тази история на първа страница на този вестник, няма да питам — продължи Стансфийлд, като погледна многозначително Кинг. — Междувременно ще ви осведомя по един дълбоко засекретен въпрос. Разполагаме с особено надежден информатор. Благодарение на получените от него сведения успяхме да предупредим Тайните служби за предстоящото нападение. От същия източник научихме и какви ще бъдат исканията на Азис, с колко души разполага и какво оборудване е донесъл.
— Така ли разбрахте за пластичния експлозив? — попита Макмахън.
— Да.
— А исканията?
— Това е строго секретна информация. Ще ви ги кажа, но не трябва да излизат от тази зала. — Той стрелна с очи Кинг, сетне се обърна към Макмахън и продължи: — На вас двамата ви вярвам…
Двамата мъже от ФБР кимнаха.
— Следващото искане на Азис ще бъде ООН да гласува вдигане на икономическите санкции срещу Ирак — каза директорът. — Тъй като опитва да създаде впечатление, че е разумен, няма да поставя въпроса за ембаргото върху оръжията за масово унищожение.
— Обединените нации… — промълви Макмахън. — Ще могат ли да реагират толкова бързо?
— Ако поискаме, ще могат — отвърна генерал Флъд.
— Има и още едно условие. — Стансфийлд замълча. — За съжаление не успяхме да разберем какво ще бъде.
Макмахън вдигна очи. През всичките си години във ФБР не беше срещал друг човек, толкова спокоен и неразгадаем. Погледна Кенеди с надеждата да разбере дали шефът й казва истината, или крие нещо. По лицето й не можа да прочете нищо.
Преди да влязат на срещата, тя му беше казала, че Бакстър е разрешил на тюлените да започнат операцията, но преди няколко минути отговорността беше поел Флъд. Или Кенеди лъжеше, или генерал Флъд прикриваше вицепрезидента. Макмахън реши да изчака, докато остане насаме с Кенеди. Тогава щеше да разнищи цялата история.
Далас Кинг изтри капките пот на горната си устна. Чувстваше се като слънчасал. Всеки път, когато някой го погледнеше, той изтръпваше. След като видя снимката на другаря си по чашка в сутрешната емисия новини на Си Ен Ен, Кинг направо превъртя. Първо се опита да убеди себе си, че това не е същият човек. Мъжът, с когото пиеха бира, се казваше Майк и беше студент. Майк не си решеше косата назад, както онзи на снимката. Но когато започна да си припомня запознанството си с Майк, му направи впечатление, че имаше прекалено много съвпадения. В продължение на няколко седмици срещаше Майк навсякъде, където отиваше!
Кинг затвори очи. В съзнанието му изплува споменът за среднощното посещение на Белия дом, което бяха направили веднъж. Спомни си как Майк му беше казал, че негов чичо е работил за Тайните служби по времето на Кенеди. Беше убедил Кинг да му покаже тунела от Министерството на финансите, като каза, че това всъщност не било тунел, а бункер от Втората световна война.
И наистина бяха влезли. Тогава президента го нямаше в града и Кинг не срещна трудности да уреди пропуск за новия си приятел и две красиви млади дами. Не можеше да повярва! От стотиците хора, които работеха в Белия дом, този терорист да избере именно него!