Създателят на вселени

Устните се смълчаха и посиняха. Улф се изправи, за да погледне отново развитието на нещата в подножието на хълма. Диваците се изкачваха бавно и се разгръщаха, за да предотвратят всякакви опити за бягство. Улф се хвана на работа, събирайки труповете един върху друг, за да оформи нещо като укрепление. Единствената му надежда бе да направи така, че до него да достигат само по един-двама наведнъж. Може би, ако загубеха много хора, това щеше да ги обезсърчи. Не мислеше, че е много вероятно, защото тези диваци демонстрираха учудваща настойчивост въпреки огромните загуби, които бяха претърпели до момента. Освен това те винаги можеха да се оттеглят и да изчакат в джунглата Улф и Хризеис, докато гладът и жаждата ги изкарат на открито.

Диваците спряха по средата, за да дадат време на заобиколилите отзад да излязат на позиция. Мъжът с дървената маска изкрещя сигнала за атака и всички се втурнаха нагоре. Двамата защитници не помръднаха, докато по камъните около тях не зачаткаха хвърлените копия. Улф стреля два пъти, Хризеис — три пъти. Нито една от стрелите не пропусна целта си.

Тогава Улф изстреля и последната си стрела. Тя удари водача им в маската и го събори назад. В следващата секунда той отново скочи и захвърли маската. И макар че лицето му бе окървавено, поведе втората атака.

От джунглата се разнесе протяжен вик. Диваците спряха като заковани, извърнаха се и в мъртва тишина се вгледаха в зелената стена на джунглата. Викът се повтори някъде зад дърветата.

Неочаквано оттам изскочи мъж с бронзов загар на кожата, облечен само в набедрена препаска от леопардова кожа. В едната си ръка държеше копие, в другата — дълъг извит нож. През едното му рамо му беше намотано ласо, а на другото носеше преметнат лък и колчан, пълен със стрели. От джунглата зад него се изля плътна маса от прегърбени, мускулести маймуни с дълги ръце и остри зъби.

При тази гледка диваците изреваха дружно и се опитаха тичешком да заобиколят хълма. Но от другата страна се появиха още маймуни. Двете озъбени колони се затвориха около черните.

Схватката бе кратка. Няколко маймуни паднаха с копия в коремите си, но повечето диваци малодушно свалиха оръжие и или се опитаха да избягат. Други клекнаха треперещи и парализирани от страх. Само дванайсет успяха да се измъкнат.

Улф се усмихна, а после гръмогласно се засмя и извика на мъжа с леопардовата препаска:

— Интересно как ли те наричат на това ниво?

— Трябва да познаеш от първия път — усмихна се в отговор Кикаха.