Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
— Според мен соленки и сирене е предостатъчно — плахо отвърна Хенри.
— О, значи приемаш, професоре — зарадва се Джули. — Толкова съм щастлива.
— Не съм професор, госпожице Бергдорф.
— Но един ден ще бъдеш, нали? Ще помоля татко да ходатайства да те направят веднага, ако искаш. В края на краищата толкова пари е дал на университета ви, че на практика е негов. Добре. Ще изпратя колата да те вземе в шест във вторник. Времето е идеално за литературен кръжок, понеже във вторник никога не се случва нищо.
— Само още едно нещо, госпожице Бергдорф.
— Да?
— Нека се договорим коя книга желаете да прочетете. Трябва всички да сте запознати с нея преди вторник, ако ще я обсъждаме.
— Яко! — възкликна Джули. В ентусиазма й обаче се прокрадна минорна нотка, понеже си даде сметка за необходимостта да прочете цяла книга. — Именно затова си ни нужен — продължи тя решително. — Да ни насочиш какво да прочетем.
— Много хора харесват „В недрата на морето“ от Натаниел Филбрик. Аз самият я изчетох на един дъх — сподели Хенри.
— О, любовна история! Прилича ли на „Титаник“?
— Отчасти, но тук има повече китове — обясни Хенри. — Щом ви е харесал „Титаник“, ще ви хареса и книгата.
Откакто се върнах от Кан, Патрик Сакстън ми се обаждаше с маниакална настойчивост. Бил ме изоставил на летището в Ница поради налаганите от властите мерки за сигурност. (Заради тероризъм или нещо подобно самолетът трябвало да излети точно в уречения час.) В моите представи предимството да имаш частен самолет включва и възможността да излетиш, когато пожелаеш, или въобще да не излетиш, ако не искаш. Патрик твърдеше, че не е така.
— Умолявах пилотът да изчака още малко — уверяваше ме той по телефона няколко дни по-късно. — Но френските диспечери на летището не допускаха никакво изчакване през този ден. Ужасно съжалявам. Дано не ти е било трудно да се прибереш. Притеснявах се за теб.
Охо! Май Патрик все пак бе Майка Тереза.
— Съжалявам за закъснението. Наистина постъпих глупаво. Но поне да ми беше оставил бележка — не се предавах аз.
Или билет, добавих наум.
— Опитах, но не ми позволиха. Направих ти обаче резервация за полета за Ню Йорк в три часа. Надявах се да се досетиш.
— Направил си ми резервация?
— Естествено. Бих ли те оставил там без да има как да прибереш? Що за човек мислиш, че съм?
— Извинявай. Бях се побъркала от цялата каша и не разсъждавах логично.
— С огромно удоволствие ще се видя с теб отново — добави той.
— Ами… — Замислих се. Наистина ли исках да видя пак Патрик? Май да. Беше чаровен, забавен, и след като се разведе, имаше шанс да стане евентуален. — Може — добавих неопределено, за да не проличи, че съм повече от съгласна.
— Чудесно. Ще ти се обадя да се уговорим. Между другото, би ли ми дала номера на мобилния телефон на Джаз?
— Какво? — не успях да прикрия смайването си.
— Забрави си паспорта в самолета. Помолих секретарката си да й го изпрати, но тя не знае къде да я открие.
Може би Патрик не лъжеше, вече не бях в състояние да преценя. Няколко секунди не отвърнах нищо. В този момент ме потърсиха по другата линия. Налагаше се да разкарам Патрик.
— Трябва да затварям — казах аз, дадох му номера на Джаз и превключих на другата линия. — Ало?
— Здрасти. Джаз съм, Толкова се притеснявахме за теб. Какво стана?
— Забавих се, докато купя няколко чифта бикини — обясних.
— Съвсем приличаш на мен. Нямаш представа колко полети съм изпускала заради пазаруване. Господи, Патрик постъпи така коравосърдечно да не те изчака! Но в Ню Йорк му се носи славата на ужасен мъж, та какво да очакваш?
— Така ли? Аз пък чувам, че бил светец.
— Слушай, познавам Патрик от векове. От петнадесетгодишна излизам с него от време на време. Забавен е, но е зает. Разкошен е, но е женен.
— Мъфи твърди, че ще се развежда.
— Повтаря го на гаджетата си от деня, в който се сгоди. Жена му никога няма да го пусне, а и той никога няма да я остави. Парите са у нея. Самолетът е неин, не негов. Всички го знаят.
— О — успях само да въздъхна.
— Имат споразумение — Патрик Сакстън няма да принадлежи на никоя друга. Това го устройва. Женените мъже са страхотни, нали? Не се навъртат около теб като поболели се от привързаност кутрета.