Брат, отмъсти за любовта

Беше послание. От нея. За него. Чакаше го в някакво село. Дори не село, а селце. Където улиците нямаха имена, а само номера. Сигурно беше някакво абсолютно затънтено място.

Като по пръчка, на стената висеше карта на Московска област. Откри селцето много трудно, но все пак го намери. Трябваше да пътува по Ленинградското шосе.

Марта е усетила опасността. Събудила се е, събрала си е багажа, взела е оръжието от гаража и му е оставила бележка. Знаела е, че той ще отиде до тайника.

Но с колата не й е провървяло. Затова се е наложило да се скрие някъде и да изчака Никита да се върне с нея. И го е дочакала. Сега трябваше да е на път. На него също му бе време да тръгва.

Все пак Марта беше професионален убиец. Имаше тайник с оръжие в случай на опасност. Застраховала се бе и с някакво убежище в това село Куркино. Може би разполагаше с къща там — дървена, купена на безценица. И за нея да знае само тя и никой друг. И Никита…

Но трябваше да стигне с нещо до това село. С колата явно имаше засечка. Макар че… Имаше и един мерцедес триста, който принадлежеше на Анка. Щеше да се възползва от него. Документите бяха в джоба му, ключовете също бяха налице. Както и шофьорската му книжка. Какъв бе проблемът тогава? Нямаше пълномощно. Ако ченгетата го спрат, трябваше да ги забаламоса нещо. Например, че е взел колата от жена си, а пълномощното е забравил вкъщи. Ще им даде двадесетачка на ръка — глоба за това, че му е изфирясал акълът, — и туй то, работата е уредена. Дано само колата да не се води за издирване. Но до това със сигурност не се е стигнало…

Никита отскочи до платения паркинг, показа квитанцията, взе колата и — пълен напред.

Съвсем скоро щеше стигне до мястото. Марта щеше да го чака в дървената къщурка. Милата, скъпата, любимата му Марта. Сигурно вече ще е запалила печката — вътре ще е топличко, приятно, уютно. А може и пирожки да му изпече. Ще пият чай, ще хапват сладко и ще се любуват един на друг… Ще бъде толкова хубаво…