Отмъщението на Лазар
- Автор: Ладлэм Роберт, Ларкин Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Русева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отмъщението на Лазар». Краткое содержание книги:
След като цилиндрите се напълниха, ги откачиха внимателно от производствените съдове от неръждаема стомана. Лаборантите, които работеха по двойки, натовариха цилиндрите в колички роботи, които щяха да ги отнесат през тесен тунел, затворен херметически в двата края с масивни люкове, и херметизирана камера. Там друг екип от лаборанти с маски, ръкавици и защитни дрехи поемаха грижата за смъртоносния товар.
Те товареха един по един пълните с нанофаги цилиндри в по-големи кухи метални контейнери, които запечатваха внимателно и след това заключваха. След като процедурата приключеше, по-големите метални контейнери се нареждаха в облицовани с морска пяна тежки сандъци. Най-накрая облепваха сандъците с огромни етикети в бяло и червено с надпис: КИСЛОРОД ЗА МЕДИЦИНСКИ НУЖДИ. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: СЪДЪРЖАНИЕТО Е ПОД НАЛЯГАНЕ!
Високият едър мъж, който се наричаше Нънс, стоеше пред производственото ядро и наблюдаваше през екран процеса на товарене. Той обърна глава към много по-ниския от него старши учен.
— Тази нова система на доставка ще увеличи ли ефективността, както работодателят ни желае?
Ученият кимна подчертано.
— Абсолютно. Конструирали сме нанофагите трети стадий с по-дълъг живот и за по-голям брой външни условия. Новият метод ни позволява да извършим следващия полеви тест от по-голяма височина и при по-разнообразни климатични условия. Компютърните тестове показват, че разпространението на нанофагите ще е далеч по-ефективно.
— И значително по-висок процентът на убийства? — попита безцеремонно Нънс, третият от братята Хораций.
Ученият кимна сдържано.
— Разбира се. — Той преглътна с мъка. — Съмнявам се, че в района на поразяване биха оцелели много хора.
— Добре. — Зеленоокият мъж се усмихна безчувствено.
— В края на краищата това е целта на новата технология, нали?
Трета част
Двадесет и четвърта глава
Кварталът Шиндзуку, Токио
Като мултинационална корпорация на стойност близо петдесет милиарда долара „Номура Фарматек“ притежаваше предприятия, лаборатории и складове по целия свят, но продължаваше да поддържа съществено присъствие в Япония. Комплексът на компанията в Токио бе разположен върху площ от четиридесет акра в разрастващия се квартал Шиндзуку. В три еднакви небостъргача се намираха административните офиси и научните лаборатории на хилядите предани служители на „Номура“. Нощно време ярките и трепкащи неонови светлини на Токио се отразяваха върху огледалните фасади на кулите, превръщайки ги в колони от скъпоценни камъни, на които се опираше тъмното небе. Останалата част от комплекса представляваше спокоен провинциален пейзаж от паркови площи с дървета, водопади и застинали езерца. Докато заемаше поста изпълнителен директор и председател, Джинииро Номура, бащата на Хидео, настояваше да се създаде оазис с природна красота, спокойствие и тишина около централата на корпорацията — независимо колко щеше да струва на компанията и на акционерите й.
Три входни врати контролираха достъпа до обградения със стени комплекс. От всеки вход алеи с три платна — за пешеходци, леки коли и камиони — водеха към трите кули.
Мицухара Нода работеше за „Номура Фарматек“ през целия си живот. През двадесет и петте години стаж ниският слаб мъж със силно развито чувство за ред и рутина се издигна постепенно, макар и не впечатляващо, от младши пазач до отговорник по сигурността при Трети вход. Работата бе еднообразна и невпечатляваща. Освен да внимава охранителите на негово подчинение да проверяват пропуските на служителите, всекидневните задължения на Нода включваха също да следи доставките на храни, канцеларски принадлежности и химикали да пристигат навреме и да бъдат насочвани към съответните рампи за разтоварване. Преди началото на всяка смяна той идваше винаги по-рано, за да има достатъчно време да запамети графика на пристигане, отпътуване и товарене на всеки камион, който щеше да премине през Трети вход в следващите осем часа.
Ето защо неочакваният рев на тежкотоварен камион, който шумно превключи скоростта, отклонявайки се от главния път, накара Мицухара Нода да изскочи от малкия си офис в къщата на охраната. По негови изчисления в близките два часа и двадесет и пет минути не се очакваха никакъв вид доставки. Дребният мъж се смръщи. Черните му вежди образуваха дълбока бръчка на челото му, докато наблюдаваше как огромният камион доближава, а двигателят му бучи все по-силно с увеличаването на скоростта.