Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
— Осми етаж.
Реших да избягна асансьорите, в случай че персоналът на хотела се бе заел да ме търси. След три етажа по стълбите и един дълъг коридор стигнах до целта, плувнал в пот. Останах пред апартамент „Континентал“ почти цяла минута, като се мъчех да си представя какво се случва зад вратата от масивна благородна дървесина и се чудех дали все още ми е останал някакъв здрав разум, за да си тръгна оттам. Стори ми се, че един силует ме наблюдава крадешком от другия край на коридора. Уплаших се, че може да е някой от портиерите, но когато се вгледах по-внимателно, фигурата се скри зад ъгъла. Навярно бе някой от гостите на хотела. Най-сетне се реших да натисна звънеца.
10
Чух стъпки да се приближават към вратата. В мислите ми за миг се мярна образът на Беа, закопчаваща блузата си. Бравата се завъртя. Стиснах юмруци. Вратата се отвори. На прага се появи един тип с напомадена коса, облечен в бяла хавлия и обут с чехли от петзвезден хотел. Години бяха минали, но човек не забравя лицата на онези, които мрази от все сърце.
— Семпере? — попита той изумен.
Ударът се стовари между горната му устна и носа му. Почувствах как плътта и хрущялът се раздробяват под юмрука ми. Каскос вдигна ръце към лицето си и се олюля, а между пръстите му бликна кръв. Блъснах го силно към стената и нахълтах в стаята. Чух как той се строполи на пода зад гърба ми. Леглото беше оправено, а на масата пред терасата с изглед към Гран Виа бе сервирано блюдо, което вдигаше пара. Имаше прибори само за един човек. Обърнах се към Каскос, който се бе хванал за един стол и се опитваше да се изправи.
— Къде е тя? — попитах.
Лицето му бе изкривено от болка. Кръв капеше по гърдите му. Видях, че съм му разбил устната, а носът му почти сигурно беше счупен. Усетих силно смъдене в кокалчетата на пръстите и като си погледнах ръката, видях, че съм си ожулил кожата от удара. Не изпитвах никакво угризение.
— Не дойде. Доволен ли си? — изплю Каскос.
— От колко време пишеш писма на жена ми?
Стори ми се, че той се смее, и преди да бе смогнал да каже нещо друго, се нахвърлих отново върху него. Цапардосах го втори път с цялата ярост, която кипеше в мен. От удара зъбите му се разклатиха, а ръката ми изтръпна. Каскос изстена от болка и рухна на стола, на който се бе подпрял. Когато ме видя, че се навеждам над него, закри глава с ръцете си. Сграбчих го за врата и впих пръсти в плътта му, сякаш исках да му разкъсам гърлото.
— Какво общо имаш ти с Валс?
Каскос ме изгледа с ужас, убеден, че ще го убия на място. Измънка нещо неразбираемо и по ръцете ми покапаха слюнка и кръв от устата му. Стиснах още по-силно.
— Маурисио Валс! Какво общо имаш ти с него?
Лицето ми бе толкова близо до неговото, че можех да видя отражението си в зениците му. Капилярите в очите му започнаха да се пукат и мрежа от черни линийки плъзна към ирисите му. Осъзнах, че съм на път да го удуша, и рязко го пуснах. Каскос си пое дъх с хъхрещ звук и посегна към шията си. Седнах на леглото срещу него. Ръцете ми бяха покрити с кръв и трепереха. Влязох в банята и ги измих. Наплисках си лицето и косата със студена вода и когато видях отражението си в огледалото, не можах да се позная. За малко не бях убил човек.
11
Когато се върнах в стаята, Каскос все така седеше безсилно на стола и дишаше тежко. Напълних една чаша с вода и му я подадох. Виждайки, че се приближавам, той се дръпна на една страна в очакване на нов удар.
— Вземи — казах.
Отвори очи и като видя чашата, се подвоуми за миг.
— Вземи — повторих, — това е само вода.
Прие чашата с разтреперана ръка и я поднесе към устните си. Тогава забелязах, че съм му счупил няколко зъба. Той изстена и очите му се наляха със сълзи от болка, когато студената вода докосна оголената пулпа под зъбния емайл. Поседяхме в мълчание повече от една минута.
— Да повикам ли лекар? — попитах най-сетне аз.
Каскос вдигна поглед и поклати глава.
— Махай се оттук, преди да съм повикал полиция.
— Кажи ми какво общо имаш с Маурисио Валс и ще си тръгна.
Не откъсвах от него студения си поглед.
— Той… той е един от съучредителите на издателството, за което работя.
— Той ли те помоли да напишеш онова писмо?
Каскос се поколеба. Станах и направих крачка към него. Хванах го за косата и я дръпнах силно.