Опасна близост

Тишината събуди Джо.

Вятърът беше спрял. Тя стана от леглото. Още не се беше зазорило и небето беше облачно, но виелицата бе преминала. Не валеше и вятърът не навяваше сняг около хижата. Пътуването на Уайът и децата към безопасността беше станало много по-лесно.

Джо се облече бързо. Ако Дохърти и Чапман чакаха зората, трябваше незабавно да изведат децата.

Тя тръгна към фоайето. Тайлър тихо говореше на помощниците си, агента на ФБР ... и ... Ман и Сам Наш.

– Всички отиват в ранчото на Уъртиштън. Когато стигнат там, ако е възможно, медицинският хеликоптер ще долети за Уайът. Ако не, Наш ще го закара през прохода в Айдахо, Крейг, ти и Шон ще бъдете непрекъснато с децата. Нямам причина да смятам, че Дохърти или Чапман са тръгнали на изток към ранчото на Уъртинггън, но бъдете внимателни и нащрек. Преди няколко минути говорих с Ланс Уъртиштън. Времето било ясно. Той и Кайл имат много запаси. Семейство Джонстън и Мари Уилямс ще дойдат с вас. Брайън Бейтс също ще стои на пост. Имате ли въпроси?

– В бараката ли да заведем децата? – попита Наш.

– Не. Ще докараме моторните шейни до предната врата, преди слънцето да изгрее. Нямаме много време. Бурята премина и с агент Бианки смятаме, че ако Дохърти и Чапман нападнат, ще бъде скоро след разсъмване.

– Тогава по-добре да тръгваме – рече Наш. – Трябва да заредим гориво и...

– Портър и Брайън ходиха да заредят моторните шейни сутринта.

– Ще ви трябват всичките моторни шейни, за да закарате всички до ранчото на Уъртингтън – отбеляза Джо.

– Всичките, освен една – каза Тайлър. – В случай, че стане нещо непредвидено. Надявам се, че няма да ни потрябват.

– Говорих с отдела в Хелена – съобщи Ханс Виго. – Хеликоптерът все още не може да излети, защото бурята се е преместила на север, по пътя на полета, но прогнозират излитане след два часа.

– Ще стигнат дотук за три часа – продължи Тайлър. – Това означава, че трябва да удържим положението пет часа. След това ще дойдат десетина командоси от специалните части. Ако бегълците не се появят дотогава, ще ги намерим.

– Да тръгваме – предложи Мич Бианки.

Студът преди зазоряване смрази Джо веднага щом излезе навън. Въздухът беше чист. Небето се проясняваше и може би щяха да видят синевата.

Времето в Долината се променяше бързо – от ослепително ясно небе до виелица за няколко часа. Понякога беше хубаво няколко седмици, а друг път – облачно от сутрин до обяд.

Джо винаги се възползваше, когато времето беше ясно.

Тайлър я спря на стълбите на верандата.

– Върни се вътре. Приготви децата. Да вземат само най-необходимите неща, които Портър им е опаковал.

– Но...

– Не спори с мен, Джо. Не знаем къде са бегълците. Може да ни наблюдават.

– Прав си.

Той докосна лицето ѝ.

– Скоро всичко ще свърши. И после ще можем да се съсредоточим върху нас.

Тайлър не дочака отговор, а хванал пушката в едната си ръка, застана на пост на верандата. Наш и другите тръгнаха към гаража да изкарат моторните шейни.