Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
От тогава нататък всички чужденци трябвало да бъдат охулени като варвари. Никой не можел да се сравнява с умните, смели, благоразумни и обичащи свободата гърци. Траките били грубияни и лъжци. Македонците не били echte hellenisch. До времето на Платон била издигната постоянна бариера между гърците и всички чужденци. Категорично се приемало, че само гърците имат правото и природното предразположение да управляват. В Атина просто никой не оприличавал поведението на чуждестранните тирани с начините, по които самите атинци се отнасяли към подчинените им народи.
“Комплексът за превъзходство” на древните гърци неизбежно повдига въпроси за подобни етноцентрични и ксенофобски идеи, които са се появили и по-късно в Европа. Този комплекс със сигурност бил възприет от римляните и трябва да се има предвид, когато човек се замисли за различните пропагандатори на “западната цивилизация”, които, както римляните, изпитват огромен афинитет към древна Гърция. Той може да се приложи уместно и към възмущението, което комбинира атаки срещу “западната цивилизация” с един особен клон от античния ревизионизъм. iblack ATHENA] Някои коментатори поддържат твърдението, че заключенията, които древните гърци са си направили от сблъсъка си с другостта на съседните народи, са преминали в основата на европейската традиция:
Точно при този сблъсък се ражда идеята за “Европа с цялото й високомерие, с всичките й внушения за превъзходство, с всичките е постулати за предимство и древност, с всичките й претенции за естествено право на доминация2.
126
HELLAS
дения на тези колонии са открити в Сицилия и Южна Италия, в Тракия и по бреговете j на Euxine, или “Гостоприемно” море - наречено така, също както Пасифика, с надеж-i да, че името може да промени природата му. [chersonesos]
По времето, когато по-ранните колонии родили свои собствени, по-късни колонии, били създадени цели вериги от семейства и градове и всеки от тях продължил , трайното си развитие върху основите на града-майка. Милет построил най-големите ] подобни семейства с по над осемдесет членове от различни поколения. На Запад, в Сицилия, първите колонии на Халкида, Наксосо и Месана (Месина) са датирани към 735 г. пр. Хр. Емпория (Ампуриас) в Иберия, Масилия (Марсилия), Неаполис (Неапол), ] Сиракуза, Бизантиум (Истанбул) на Босфора, Кирена в Северна Африка и Синопа на южния бряг на Euxine са датирани към същите ранни векове. В по-късни времена, след-I вайки завоеванията на Александър Велики, гръцки градове израснали в дълбините на I Азия. Новооснованите градове, които носят името на македонския завоевател, са: I Александрия на края на света (Коджент в Туркестан), Александрия-Ариана (Херат), | Александрия-Аракуза (Кандахар), Александрия в Сирия и преди всичко Александрия I в Египет (332 г. пр. Хр.). От Сагунт (Сагунто край Валенсия), далеч на запад до Буце-1 фалия (Джелум) в Пенджап, далеч на изток, кръстен на верния кавалерийски кон на ] Александър, вътрешно свързаните вериги на гръцките градове се разпростряли на раз-1 стояние от почти 4 500 мили, тоест почти два пъти колкото напречната пресечка на ] Северна Америка, [massila] (Виж Приложение III, стр. 1228.)
Сицилия и Южна Италия (тогава познати като Magna Graecia, или “По-голяма- 1 та Гърция”) играели специална роля, Те развили същите взаимоотношения с Егейска I Гърция, каквито по-късно двете Америки щели да развият с Европа. До завладяване-1 то на Мапа Азия от персите през VI век концентрацията оставала твърдо закрепена 1 към Егейско море. Милет бил по-голям и по-проспериращ град дори от Атина. Но след ] като “Европа” била поставена под заплаха, първо от страна на Персия, а после от I Македония и Рим, градовете в Magna Graecia придобили ново значение. Сицилия, пъл-1 на с лукс и тирани, процъфтявала заради специалната си симбиоза със заобикаля- | щия я финикийски свят. Сиракуза била за Атина онова, което по-късно Ню Йорк щял 1 да стане за Лондон. Мишле бил красноречиво разгневен на Гръцка Сицилия и на нейни-I те междуособни войни:
Тя се разраснала в гигантски пропорции. Нейният вулкан Етна направо засрамил Везувий… и 1 околните градове съответствали на нейното величие. Огромната ръка на дорийците може да се 1 види в останките от Акрагас (Агригент), в колоните на Посидония (Пестум), в бялата илюзия, 1 която е Селинонте… Но колосалната мощ на тези градове, техните изумителни богатства, тех-1 ните морски сили… не забавили гибелта им. В историята на Magna Graecia едно поражение е I предвещавало бедствие. Така Сибарис и Агригент изчезнали от света, Тир и Вавилон на 1 Запада…7