Танц с плащове

Зенке сви рамене.

— Ти губиш. Ще се постарая да открия някое особено пропаднало сиропиталище, за да съответства на личността ти.

Гилеас Червея отново се засмя.

— Остроумието ти ще ми липсва.

— А на мен ще ми липсват лъжите ти. — Зенке защипа качулката си в подигравателен поздрав, надигна се и излезе. Гилеас остана още няколко минути, за да се убеди, че Зенке се е отдалечил.

Той чу вратата да изскърцва. Повдигна глава, но прагът бе пуст.

Червея изсумтя.

Кинжал потъна в гърба му. Гилеас изпищя. Двойката от ъгъла скочи към вратата. Мъжът се опитваше да повдигне панталоните си в движение, което му придаваше страшно глупав вид. А слугинята кресна някакво правило, отнасящо се до забраната за оръжия.

Гилеас бе прекалено зает, за да й обърне внимание. Той се извърна, надявайки се да попречи на кинжала да се забие дълбоко. Нечия ръка сграбчи главата му и я блъсна към масата.

Пред очите му избухнаха искри.

Кинжалът се отдръпна. Гилеас притисна ръце към гърдите си, прорязван от болка. Топла кръв се стичаше по гърба му.

— Здравей, Вел — рече той. Велиана се настани насреща му. В лявата си ръка тя подхвърляше окървавен кинжал. Капчици прясна кръв се посипаха върху масата. Изникналият съдържател се приближи към нея и започна да говори, но един неин поглед бе достатъчен, за да го смълчи.

— Това е работа на гилдиите — каза тя. Това бе повече от достатъчно. — Току-що видях висш член на Паяците да излиза — рече Велиана, когато двамата останаха насаме. — Какво му продаде?

— Нищо. Само лъжи, обещания и пустота.

Велиана сграбчи ръката му и забоде кинжала в дланта му. Трябваше да му се признае, че той не изпищя.

— Да опитаме отново — рече тя.

— Ти си глупачка. Никога не бих те убил. Никога. Да се гневиш…

— Погледни ме! — кресна тя и повдигна пръст към засегнатото си око. — Погледни!

Зеницата бледнееше, краищата й бяха очертани с кръв. Белегът, простиращ се от челото до бузата, отнемаше красотата й.

— Мислиш ли, че ми дреме дали си възнамерявал да ме убиваш?

Гилеас се закашля. Струваше му се, че гърбът му пламти. По звука на кашлицата бе разбрал, че дробът му е пронизан. Но раната не бе фатална, не още…

— Мога да ти платя достатъчно. Белегът може и да остане, но окото…

Велиана рязко издърпа кинжала и отново го заби, този път в китката му. Сега вече Червея изпищя.

— Какво му продаде? Мен вече продаде на Трен. Кого още си унищожил? Какво е останало от Пепелявата гилдия?

Макар че смехът му причиняваше болка, Гилеас не можа да се сдържи.

— Хората ти се крият, Вел. Крият се. Но червеите пълзят навсякъде. Трен знае къде са. Всички вие ще умрете. Той ще изпълни плана си, глупавия си и обречен план. Нямам търпение да видя хаоса, който ще настъпи тогава!