Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
— Трябва — пророни Белинда.
— Защо? — настояваше Симон. — О, защо? Платоничната ни връзка е толкова безобидна, че съпругът ви също не би се противил.
— Съпругът ми! — възкликна Белинда. — Вие не го познавате. Ревнив и отмъстителен — в отмъщението си е безпощаден, а в ревността си е луд! Съгласен ли сте да бъдете убит пред очите ми?
С приглушен от ужас глас мистър Симон Тъгс изрази възраженията си относно идеята да бъде убиван пред очите на когото и да било.
— Тогава ме оставете—каза мисис капитан Уотърс. — Нека тази вечер се разделим завинаги. Късно е — време е да се връщаме.
Мистър Симон Тъгс й предложи печално ръката си и я придружи до квартирата. На вратата се спря, усетил платонично притискане на ръката си.
— Приятна вечер — каза той, като се колебаеше.
— Приятна вечер — изхълца тя.
Мистър Симон Тъгс се спря отново.
— Ще заповядате ли вътре, сър? — запита прислужницата.
Мистър Тъгс се поколеба. О, това негово колебание! Накрая обаче влезе.
— Добър вечер — поздрави отново той, когато двамата влязоха в гостната.
— Добър вечер — отвърна Белинда. — И ако някога в моя живот… Шшт! — Тя млъкна и впери поглед в тебеширенобялото лице на мистър Симон Тъгс. На външната врата се почука два пъти.
— Мъжът ми! — каза Белинда, когато отвън се чу гласът на капитана.
— И нашите! — допълни Симон Тъгс, тъй като гласовете на близките му вече се носеха откъм стълбата.
— Зад завесата! Зад завесата! — изрече задавено мисис капитан Уотърс, като сочеше прозореца, който беше плътно закрит с кретонени завеси.
— Но аз не съм сторил нищо лошо! — протестираше и отново се колебаеше Симон.
— Зад завесата! — повтаряше обезумялата дама. — Ще ви убие!
Последният аргумент прекъсна колебанията му. Обърканият Симон се шмугна зад завесата с бързината на актьор от пантомима.
Капитанът, Джоузеф Тъгс, мисис Тъгс и Шарлота влязоха.
— Скъпа — каза капитанът, — това е лейтенант Слотър (Слотър — думата на английски означава „убивам“).
Мистър Симон Тъгс чу стъпки от два подковани ботуша и дрезгав глас, който благодари за оказаната чест. Сабята на лейтенанта издрънча о пода, когато той седна до масата.
— Донеси бренди, скъпа! — каза капитанът.
Какво положение! Те се готвеха да прекарат нощта в гуляй, а мистър Симон стърчеше зад завесите и не смееше да диша!
— Слотър — каза капитанът, — една пура?
Работата беше там, че мистър Симон Тъгс, когато и да се беше опитвал да пуши, веднага неизменно започваше да се чувствува като болен, а щом подушеше тютюнев дим, не можеше да се сдържи да не се изкашля. Донесоха пурите; капитанът беше закоравял пушач, лейтенантът и мистър Джоузеф Тъгс — също. Стаята беше малка, вратата — затворена, а димът — гъст; той се понесе на облаци из дневната и накрая се промъкна зад завесите. Мистър Симон Тъгс запуши уста и нос и се опитваше да не диша, но нищо не помогна. Кашлицата му надделя.
— Господи! — възкликна капитанът. — Извинете, мис Тъгс, не понасяте ли пушенето?
— О, не! Нямам нищо против — каза Шарлота.
— Но то ви кара да кашляте.
— О, не!
— Но вие току-що кашляхте.
— Аз ли, капитан Уотърс! Господи, защо мислите така?
— Някой кашляше — каза капитанът.
— И на мен ми се стори така — каза Слотър.
Не, всички отричаха такова нещо.
— Сторило ми се е — каза капитанът.
— Сигурно — съгласи се Слотър. Продължиха да пушат, димът стана още по-тежък
и се чу още едно закашляне — приглушено, но силно.
— Дяволска работа! — каза капитанът и се заоглежда.
— Ама че история! — възкликна нищо неподозиращият мистър Джоузеф Тъгс.
Лейтенант Слотър изгледа всички подред многозначително, след което остави пурата си, приближи се на пръсти до прозореца и посочи с десен палец над рамото си към завесите.
— Слотър! — извика капитанът и стана от масата. — Какво искате да кажете?
В отговор лейтенантът дръпна завесите и откри стоящия зад тях мистър Симон Тъгс — пребледнял от страх и посинял от напъните на кашлицата.
— Аха! — извика побеснял капитанът. — Какво виждат очите ми? Слотър, подайте ми сабята си!