Надвисналата сянка

Той спря каруцата и погледна към прозореца на долния заден апартамент. Вътре не светеше, явно Лиза още не се беше прибрала. Той плесна с юздите и потегли. Гилбърт сигурно бе пратил разузнавачи. Не беше глупак!

Скубльо заобиколи една чупка в задната уличка и се върна обратно, преструвайки се на пиян. Не след дълго някой в апартамента запали свещ. С разтуптяно сърце, съдържателят на „Лилията“ се приближи към задната врата.

Беше отключена — точно по план. Може би Гилбърт все пак щеше да се окаже глупак? Скубльо полека се вмъкна вътре. Стомахът му беше вързан на сто възела, ръцете му трепереха, а в гърлото му бе заседнал писък.

Не този Кестеняв Скубльо се би с Крейг и момчетата му. Само че онзи попадна в капан и се сражаваше за живота си. Нямаше време за обмисляне и паникьосване, а сега разполагаше с предостатъчно. Беше убеден, че ще се издъни.

Апартаментът имаше две малки стаички. Първата, зад вратата, беше тъмна и празна. Скубльо предпазливо тръгна напред и се приближи до парцаливата завеса. Зад нея боботеше мъжки глас. Съдържателят надникна вътре.

Гол, Гилбърт стоеше изправен над дрипаво подобие на легло. Лиза лежеше с дръпнати до врата завивки и се преструваше, че е размислила. Сбръчканото, гърчаво и прошарено от сини вени тяло на лихваря силно контрастираше с нейната младост.

Гилбърт беше ядосан.

Скубльо изруга под нос. Искаше му се Лиза да спре да играе игричките си. Винаги правеше повече, отколкото й е било казано, надхвърляше планираното, единствено за да задоволи някакви свои пориви. А той просто искаше да приключват!

Лиза се престори, че се предава и направи място за Гилбърт до себе си.

Планът изискваше Скубльо да нанесе удара си, веднага щом момичето стисне лихваря с ръце и крака. Но и той реши да играе собствена игричка и поотложи нападението. Стоеше си там ухилен, докато Гилбърт се настани върху нея. Без съмнение доста неприятни мисли й минаха през главата. Накрая Скубльо се раздвижи.

Три тихи, тихи стъпки. Уви гаротата5 около кокалестия врат на Гилбърт и дръпна назад. Лиза стегна хватката си. Колко малък и смъртен изглеждаше лихварят! И колко не приличаше на човека, от когото се боеше половината Патък! Бореше се, но не успяваше да се измъкне. Скубльо имаше чувството, че борбата никога няма да свърши. Не беше осъзнавал, че отнема толкова време да удушиш някого. Най-сетне отстъпи назад. Треперенето заплашваше да го свали на колене.

— Махни го! — изпищя Лиза.

Кестенявия претъркули трупа встрани и й нареди:

— Обличай се. Хайде! Да се махаме оттук! Може да се появят неговите хора. Ще докарам каруцата!

Избърза до вратата и надникна в уличката. Нямаше никого. Безпрепятствено докара и каруцата.

— Хайде! — изръмжа, когато се върна и откри Лиза все още гола. — Да го махнем оттук!

Тя все още не можеше да се отърси от вцепенението. Скубльо й напъха дрехите в ръцете и я удари по голото дупе.