Късните новини
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #21
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Късните новини». Краткое содержание книги:
— През последните шест месеца изобщо нямаше такъв шеф във фирмата. Работата вървеше някак от само себе си, но под контрола на Герат. Разбира се, в чисто техническите въпроси той не се намесваше.
— Отговаряйте все така бързо и по същество, сега е важна първата ви непосредствена реакция на въпроса. Герат охотно ли го направи? Имам предвид продажбата на фирмата.
— Ни най-малко. Тя му беше рожбата. Той вложи в нея големи пари, които изобщо не бяха осчетоводявани. Там бяха събрани няколко изключителни специалисти и всеки от тях беше незаменим в известен смисъл, занимаваше се с особено специфични проблеми. Герат се хвалеше, а при него това се случваше съвсем рядко, че тези факири в крайна сметка дори не подозират какво точно правят. Макар че имаха и много стандартни поръчки, разни там сигнализации и прочие.
— Но до голяма степен именно „Светлина“ го е направила такъв могъщ фактор — предположи Турецки. — И, разбира се, вие сте го смятали за един вид Робин Худ. Защото той със сигурност е обирал тукашния корумпиран елит, всякакви важни клечки, подслушвал е разговорите им, проверявал е кореспонденцията им и вероятно ги е хващал в крачка. „Афганците“ са работили в охраната на най-големите фирми, хотели…
Вера не възрази срещу тези хипотези. Но очевидно те не бяха всичко.
Турецки се разходи из стаята. Спря до полуотворения прозорец и с удоволствие пое дълбоко чистия въздух, наситен с аромата на зреещи плодове.
— Ясно, разбрах. Значи продажбата е била по принуда. Кой обаче би могъл да изнудва точно него? Коригирам въпроса. Колко често Герат е вземал решения против волята си? Занимавал ли се е с неща, които по принцип не са го интересували? Разбирам, че това ви звучи някак съвсем отвлечено. Но случвало ли се е да има цели периоди от подобни събития?
— Да.
— Вела, трябва да ми кажете името на тоя човек, за когото още никой не е споменал нито дума. Вашите показания ще бъдат „снети“ само тук — и Турецки почука с пръст челото си. — Кажете ми името на човека, за когото работеше покойният ви съпруг! Е?
— Викат му Поляка. Живее някъде в Прибалтика.
— Виждали ли сте го?
— Не, не мисля. Макар че в Сочи по различно време пристигаха много хора, нямам представа дали той е бил сред тях.
— Колко дълго продължи това?
— Мисля, че когато Герат се появи тук преди седем години, той вече не беше свободен в действията си.
— Ив какво се изразяваше това?
— Ами първо, той постоянно се съветваше с него, направо по телефона.
— А чрез кого получаваше Герат информация от местното управление на МВР? — наслука попита Турецки.
— Не знам. Наистина нямам представа! Знам само, че беше човек, с когото доста редовно се консултираше по своя бизнес.
— Да не е Малахов?
— Не е изключено, двамата дори се виждаха от време на време. Но повечето играеха на табла. Нали Герат е бил в плен при муджахидините…
— А не са ли ходели на лов?
— Според мен през последните шест години Герат изобщо не е стрелял.
— Но от Афганистан се е прибрал много по-рано. Значи все пак е стрелял, нали?
— Да.
— Чакам да ми кажете.
— Чакайте колкото си искате. Това се случи много, много отдавна и днес вече няма никакво значение.
— И защо да няма?
— Защото Герат не улучи целта.
— Такъв превъзходен снайперист, както ми казаха, и да пропусне цел? Направо не е за вярване. В Сочи ли се случи?
— Да. И не че не е уцелил, ами просто рани телохранителя, който се хвърли да спасява оня помияр, шефа си. Той почиваше в един от охраняемите санаториуми, заемаше самостоятелен апартамент и доста дълго и нагло правеше опити да ме сваля.
— Извинете, но това ми звучи някак несериозно.
— Сега изглежда така. Но само да бяхте видели тогава оня изрод. Един такъв тих и любезен. Тъкмо това беше най-страшното.
— Как се казваше? — за всеки случай попита Турецки.
— Едуард, струва ми се, а фамилното му име не помня.
— Добре, да оставим това. Вкъщи имате хубава библиотека. Мъжът ви четеше ли много? А вие?
Вела сви рамене.
— А какво ще кажете за маркиз Дьо Сад?
Турецки показа отворената страница на бележника, където беше записано скандално известното име и романът „Жюлиет“.
Тя присви очи, прехапала устни.
— Мили Боже… Можех по-рано да се досетя… Разбира се, вие сте намерили записа с моя глас.