![Заговор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/8/zagovor-bg-download.jpg)
Заговор [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Д-р Мариса Блументал #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625226
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Заговор [bg]». Краткое содержание книги:
Както винаги, Кук не се бои да хвърли камък в средата на блатото и да извади на показ мрака под гладката повърхност... Стряскащ, актуален, плашещ... Кук е майстор. New York Times
— Свързано е с данъците. Партньорите могат да приспаднат корпоративните загуби, ако има такива, от индивидуалните си доходи.
— Вписани ли са имената на партньорите? — попита Мариса и възбудата надделя над безпокойството й в момента.
— Да-а-а — отвърна чиновникът. — Ето ги: Джошуа Джаксън, Род Бекър…
— Само секунда — прекъсна го тя. — Почакайте да си запиша. — Тя извади химикалка и започна да пише.
— Да видим — каза чиновникът и впери очи в екрана на компютъра. — Джаксън, Бекър; записахте ли ги?
— Да.
— Също Синклър Тиман, Джак Краус, Густав Суенсън, Дуейн Мууди, Трент Гудбридж и Лекарски съюз за действие.
— Как беше последното? — попита Мариса, докато пишеше бясно.
Чиновникът повтори.
— Може ли една организация да бъде ограничен партньор? — Тя бе видяла името „Лекарски съюз за действие“ в списъка с дарители на Маркхам.
— Не съм адвокат, госпожице, но мисля, че да. Ами, така трябва да е, иначе нямаше да го има тук. Има и още: адвокатска фирма от името на Купър, Ходжис, Маккуинлин и Ханкс.
— Те също ли са партньори? — попита Мариса и се наведе да запише и това.
— Не — отвърна чиновникът. — Те са обслужващият агент.
— Това не ми трябва. Няма да съдя компанията. — И тя задраска имената на Купър и Ходжис.
След малко вече крачеше към паркинга. След като влезе в колата си, отвори служебната си чанта и извади копие на списъка с дарителите на Маркхам. Доколкото си спомняше, името „Лекарски съюз за действие“ го имаше. От една страна, организацията беше ограничен партньор в една икономическа авантюра, от друга — дарител на изборната кампания на политик консерватор.
Любопитна, Мариса погледна да види дали някой от другите партньори на Професионални лаборатории фигурира също в списъка с дарители. За нейна изненада всички бяха там. И още по-учудващо — партньорите, като дарители на Маркхам, идваха от цялата страна. От списъка на Маркхам тя извади адресите им.
Пъхна ключа да запали, после се поколеба. Извади списъка и забеляза, че Лекарски съюз за действие е записан под корпоративните спонсори. Страхувайки се да не предизвика съдбата, като мине отново покрай полицаите, тя все пак се насили да излезе от купето и се върна обратно. Изчака опашката за втори път при същия чиновник и го попита какво би могъл да й каже за Лекарския съюз за действие.
Мъжът натрака името, изчака за момент, след което се обърна към Мариса:
— Не мога да ви кажа нищо. Тук го няма.
— Това означава ли, че не е регистриран?
— Не е задължително. Означава, че не е регистриран в Джорджия.
Тя поблагодари за втори път на мъжа и отново излезе тичешком от сградата. В колата си се почувства като в убежище. Остана да седи няколко минути неподвижно, като се опитваше да реши какво да прави. Наистина не разполагаше с достатъчно информация и се беше отдалечила много от епидемиите. Но интуицията й подсказваше, че по някакъв необясним начин всичко, което бе научила, е свързано. И ако наистина бе така, значи Лекарският съюз за действие беше ключът. Но как да разследва организация, за която никога не беше дори чувала?
Първата й мисъл бе да посети библиотеката на медицинско училище Емъри. Може би някоя от библиотекарките щеше да знае къде да потърси? Но след това, спомняйки си как се бе сблъскала с Алисън Маккейб, реши, че шансът да бъде разпозната, е прекалено голям. Щеше да е много по-добре да излезе от града за няколко дни. Но къде да отиде?
Запали двигателя и в този момент й хрумна нещо: АМА! Американската Медицинска Асоциация. Ако там не можеше да получи информация за една лекарска организация, значи никъде не можеше. А и Чикаго звучеше безопасно. Тя пое на юг към аерогарата, надявайки се, че скромното количество дрехи в куфара й ще е достатъчно.
Мощният седан на Джошуа Джаксън изтрополи по облицования с дърво мост над Парсънс крийк, след това зави остро наляво с изскърцване на гумите. Паважът свърши и по колата заваля дъжд от пясък и камъчета, докато намаляваше по тесния, обрамчен с дървета междуселски път. Гневът на Джаксън растеше с всеки изминат километър. Не му се ходеше в лабораторията, но нямаше никакво желание да го виждат в града с Хеберлинг. Този човек бе доказано ненадежден, и дори още по-лошо — непредсказуем. Помолен да създаде лек безпорядък, той прибягваше до атомно оръжие. Назначаването му беше ужасна грешка, но вече нищо не можеше да се направи.