Лудостта на владетелите [bg]

Независимо че „д-р Везалиус, благодарение на своите умения, спасява дон Карлос от неизбежна смърт, както Шарл дьо Тиснак — казва на херцогинята на Парма, — занапред, той ще бъде умствено още по-зле и още по-своенравен.“ Императорският посланик барон Дитрихщайн казва, че въпреки напълно разумните приказки на Карлос на моменти, поведението му понякога подхожда по-скоро на седемгодишно дете. Давайки си сметка за липсата на зрялост у сина си, Фелипе II споделя през 1564 г. с херцога на Алба, че „престолонаследникът изостава чувствително и като интелект, и като характер, и по преценките си за това, което е нормално за неговата възраст“. В крайна сметка може да се предположи, че раната на главата му и последвалото лечение, на което е подложен, още повече утежнява и без това нестабилното психическо състояние на дон Карлос. Защото след този инцидент склонността му към насилие се засилва и прави поне шест опита за убийство на хора, които по един или друг начин са го обидили. Като се има предвид, че и преди това той е със забавено умствено развитие и е склонен към психопатично поведение, раната на главата уврежда още повече неговия и без това нефункциониращ нормално мозък.

Ако това би било просто една лична трагедия, ако се беше случило в семейството на обикновени хора, проблемът не бе бил толкова сериозен, но при дон Карлос, престолонаследник и бъдещ владетел на най-голямата по територия и богатство империя на света по онова време, чиито владения се простират от Средиземноморието до Централна и Южна Америка, той има много по-големи и важни измерения. С надеждата, че постепенно ще се издигне до висотата на очакващите го огромни отговорности, му поверяват важна длъжност. През 1564 г., когато е вече на деветнадесет години, той става член на Държавния съвет и прави впечатление, че се старае да изпълнява съвестно поетите задължения. „Съобщават ни — пише регентката на Нидерландия, Маргарита Пармска — че здравето на монсеньор принца укрепва все повече и че той вече посещава редовно заседанията на Държавния съвет, което радва всички ни и ни вдъхва големи надежди за неговата личност и дух.“ Карлос става дори председател на Държавния и на Военния съвет. Доходите му нарастват и му обещават да придружи баща си в Нидерландия — за осъществяването на което дон Карлос отдава цялото си старание.