Чуждоземецът [bg]

— Когато беше сред ледовете?

Той кимна.

— Тогава може би е било нещо повече от това. Преди няколко месеца сънувах сън. Беше много студено. Ти не мислеше, че ще оцелееш.

— Не, не мислех. Но ти ми предложи сделка и ми обеща, че ще се прибера жив у дома, ако се съглася на нея. И аз я приех.

— Разбирам. И каква беше тази сделка?

— Че няма да ме спреш да работя, ако започна да обучавам ученик.

— Аха — изкикоти се Ошьо. — Това обяснява нещата. Да. Справедлива сделка. Ще я спазя.

— Добре.

— Кажи ми тогава как го избра?

Аш въздъхна. За момент се върна в Бар-Кхос, потънал в света на сънищата, докато младият мъж се промъкваше в стаята, за да му открадне кесията.

По онова време Аш сънуваше дома си. Малкото селце Аса, сгушено дълбоко в извивката на дъното на планинската долина. Гледката се спускаше стръмно надолу покрай многобройните тераси с ориз и ечемик към безкрайния простор на синьото море, което стигаше чак до хоризонта и опираше в небето.

Бутай, младата му съпруга, беше там. Тя стоеше на прага на къщата им с кошница диви цветя в ръце. Имаше дарбата да ги превръща във фини парфюми и вечно го изненадваше с ароматите им. Тя се загледа за момент в сина им, който цепеше дърва с вродена лекота. Той беше момче на около четиринайсет години.

Тогава Аш беше помахал на жена си и сина си, но те не го бяха видели — вместо това се смееха на нещо, което момчето беше казало. Жена му беше красива, когато се смееше, и както винаги изглеждаше като момиче.

И тогава Аш се беше събудил в непозната стая, в непознат град, в непозната земя и непознат живот, който по никакъв начин не беше неговият собствен… Очите му бяха влажни от мъка. Чувството за загуба беше толкова болезнено, сякаш всичко се е случило едва вчера. Болката, която започна да пулсира в главата му, беше толкова жестока, че направо го ослепяваше. Извика, мислейки за момент, че това е синът му, но още докато го правеше, проумя, че не би могъл да е той. В този момент се беше почувствал толкова погълнат от самотата, че не можеше да помръдне.

Беше си помислил: Ще умра сам. До мен няма да има никой.

— Изглеждаше така, сякаш той е избрал мен — отвърна той на Ошьо.

Старият водач донякъде прие отговора му.

— Не си ли се замислял с каква цел?

— Не зная. Сякаш по някакъв начин и двамата сме имали нужда един от друг. Не мога да обясня как.

Ошьо кимна с многозначителна усмивка, но каквото и да знаеше по въпроса, той реши да не го споделя на глас. Вместо това каза:

— Значи не си променил мнението си за това да поемеш ръководството от мен? Мислех си, че може да го сториш, ако достатъчно дълго те дразня с името, на Барача.

Аш избягваше да го погледне в очите.

— Какъв би бил смисълът? Болестта ми се влошава. Не мисля, че ми остава много време. Познавал си баща ми и неговия баща преди това. След като ослепяха, двамата си отидоха много бързо.