Петият гроб отвъд светлината [bg]

След третото ми почукване, когато добавих „Няма да си тръгна, Ким“, тя отвори вратата. Винаги бе изглеждала крехка и нищо не се беше променило. Беше като фин порцелан — толкова деликатна, че се страхувах, че една погрешна дума може да я съсипе.

— Съжалявам — каза тя, махвайки ми да вляза. — Миех чинии.

Не изглеждаше като да бе яла и хапка от последния път, когато я видях.

— Чудех се дали можем да поговорим.

— Разбира се. — Не изглеждаше щастлива от възможността, но и не възрази.

Седнахме в малката й всекидневна. Тъй като слънцето бе залязло, единствената светлина се предоставяше от една самотна лампа. Това караше острите ъгли на лицето й да изпъкнат.

— Виждала ли си го? — попита тя, гласът й бе тих и несигурен.

Това ме ядоса.

— Да, виждала съм го, а той трябваше да дойде да те види в минутата, в която излезе навън.

Тя поклати глава, защитавайки го както винаги.

— Не, не, разбирам. Той не иска никой да знае за мен.

— Това беше преди, когато беше обвинен в убийство. Няма причина да не те посети, Ким.

Очите й се насълзиха моментално.

— Той има всяко право — каза тя, почти умолявайки ме да разбера. — Не знаеш какво е изтърпял заради мен.

— Всъщност знам. — Когато ми отправи въпросителен поглед, аз казах: — Имам снимка от онова време.

— Снимка? — Ужас изпълни централната й нервна система.

— Да, на Рейес, който е… — Не знаех как да го кажа меко, защото нямаше нищо меко в тази снимка. — Преди време ми беше казала, че Ърл Уолкър е пазел снимки в стените. Това ли имаше предвид? Снимки как Рейес е бил изтезаван?

Тънка ръка покри устата й, когато сълзите преляха от очите й.

— Затова ли палиш всички сгради, в които сте живели, докато сте растели? Защото Ърл е криел снимки в стените?

Изненадата й беше очевидна. Скръбта й дори още повече. Тя стана и отиде до кухнята за две чаши сладък чай и кърпичка, после седна отново, решението й бе ясно.

— Да — каза тя, затваряйки очи от срам. — Палех сградите, къщите, пълните с мръсотия гаражи… Навсякъде, където бяхме живели, всяко място, където Ърл оскверни брат ми. Всички те са омърсени, опетнени от разруха и деградация. — Подаде ми чаша чай и самата тя отпи от своя.

Отпих, давайки й момент, после попитах:

— Ким, знам, че говорихме за това, но дали Ърл някога е… дали е…?

— Не — каза тя, преглъщайки. — Не мен. Никога. — Диво отвращение изпълни следващия поглед, който ми отправи. — Той харесваше момчета. Харесваше Рейес. Взимаше жени, само когато се налагаше, за кратко. — Тя ми отправи объркан поглед. — Защо някоя жена би погледнала втори път тази купчина боклук?