Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Винаги съм те желал, Нин. — Прошепнатите му думи я пронизаха, когато той сведе глава, за да покрие с парещи целувки разголената й гръд. Тя простена от наслада при непознатото усещане мъж да я целува там. Досега никой мъж не я бе докосвал. Никога не бе позволявала някому да види тялото й.
Срамуваше се, но не можеше да му откаже. Не и след като му доставяше толкова голямо удоволствие. Майка й отдавна й бе разказала за нуждите и желанията на мъжете. За начина, по който проникват в жената и я обладават.
От този миг тя знаеше, че никога няма да пожелае друг мъж, освен Спиир, да я вземе по този начин. За него бе готова на всичко.
Той повдигна роклята над бедрата й, за да открие долната половина на тялото й за жадния си взор. Тя потръпна, когато той разтвори бедрата й, така че да може да надникне до най-интимната част на тялото й. Инстинктът й подсказваше да кръстоса глезените си, но се насили да се подчини на желанието му. Разтвори се за него и затаи дъх, докато той я съзерцаваше с толкова много копнеж, че я прониза сладка болка.
Той прокара ръка надолу към корема й, за да продължи по външната страна на бедрото й. После още по-бавно премести ръката си от вътрешната му страна, с което едновременно я възпламени и разтрепери. Тя затвори очи и простена, щом търсещите му пръсти докоснаха пулсиращата девствена плът между бедрата й.
Главата й се замая от странното усещане, докато той я галеше и възбуждаше. Разтвори краката й още по-широко, след което плъзна пръсти вътре, потопи ги надълбоко, от което тялото й се разтресе. Простена, като той издърпа ръката си и настани тялото си между краката й. Усети твърдата му възбуда да пулсира, притисната към бедрото й.
— Погледни ме, Ниния.
Тя отвори очи и се загледа в него. Любовта, изписана в очите му, направо я влуди.
— Още не е прекалено късно. Кажи ми само, че не ме желаеш и аз ще се махна, без да те докосна повече.
— Искам те, Спиир — прошепна тя. — Искам само теб.
Той се наведе към нея и я целуна нежно, а после се плъзна в нея. Тя се напрегна от болката, която й причини, докато разкъсваше девствеността й, преди да я изпълни докрай. Прехапа устни и го задържа колкото можеше по-плътно до себе си, докато той я обладаваше с бавни тласъци.
— Толкова е хубаво да те усещам под себе си — задъхано изрече той с дълбокия си глас, прозвучал почти като дрезгава въздишка. — Дори много по-хубаво, отколкото съм си представял.
— Колко жени са били под теб, Спиир? — Ужаси се от думите си, но искаше да узнае отговора, пък и беше прекалено млада, за да осъзнава колко глупав беше въпросът й.
Той спря да се движи в нея и леко се отдръпна назад, за да я погледне в очите.
— Само ти, Ниния. Девствен съм като теб. Други жени са ми предлагали, но ти си единствената, която съм мечтал да притежавам.
Сърцето й сякаш литна. Усмихната, тя обви крака около голите му стройни бедра. Обхвана лицето му с длани и го притегли надолу към своето, докато носовете им се докоснаха.
— О, Спиир — прошепна Съншайн, като го задържа плътно върху себе си.
Талон застина в ръцете й. През последните хиляда години никой друг, освен Киара, не бе използвал истинското му име. И някога само една жена бе произнасяла името му по начина, по който Съншайн го изрече току-що. Не беше само това, което каза, а и интонацията на гласа й, когато го изрече. Тръпките, които плъпнаха по гръбнака му.
— Как ме нарече?
Съншайн прехапа устни, когато осъзна неволната си грешка. О, господи, той вероятно си е помислил, че го е нарекла с името на някой друг мъж. Нали не помнеше предишния си живот. Нито тя нейния. Не знаеше откъде идваха тези проблясъци. Знаеше само, че безумно я плашеха.
Баба й вярваше във връщането към предишно съществуване и я бе научила да се отнася с благоговение и уважение към прераждането. Но баба Морган й бе набила в главата с особена сила една важна подробност — когато се прераждаш, винаги забравяш за предишния си живот. Защо, тогава, тя си спомняше Талон?
— Само се изкашлях — смотолеви тя с надеждата той да й повярва. — Как мислиш, че те нарекох?