Сътворението

Вече не веднъж ми заявяваха: «Ти хвърляш предизвикателство на цялото пишещо братство и на нашето образование. На прах ще те стрият. Никой и никога не ще те признае».

Но аз дори и не съм мислил да отправям някому предизвикателство като писател. Така смятах, но сега, когато те даже в пресата пишат, обяснявайки популярността на книгите с това, че «…Русия е страна глупава», и моите читатели са глупаци и сектанти, аз ще им отговоря. Ще стана писател! Още малко ще потренирам, ще се поуча, ще помоля Анастасия да ми помогне и ще стана писател. Ще напиша нови и ще преиздам вече издадените книги в най-добрите печатници на света. Ще направя книгите за Анастасия, за хората на днешна Русия, най-добрите книги на нашето хилядолетие.

С това и ще отговоря на днешните и бъдещи критици, а засега ще им кажа така:

«Господа критикари, прощавайте! Заминавам с Анастасия, макар и малко наивна, но красива и добра и искрена. Ние заминаваме в новото хилядолетие с повече от милион читатели, в чиито сърца живее прекрасен и вдъхновен образ. А какво има във вашите сърца, господа критикари? Пфу… не припълзявайте в нашето хилядолетие. Вървете вие… ами, в своето. В нашето дори и да припълзите, все едно ще се задушите в него от собствената си завист и злост. В нашето хилядолетие ще започне прекрасно сътворение, и ще има чист въздух, жива вода и благоухаещи градини. И ще продължавам в него да издавам нови сборници със стихове и писма на читатели. Ще назова серията „Народна книга“. Вие пишете, че „стиховете в тях са ужасни“, а аз казвам — прекрасни са.